Спомени, приятели и фенове, общо над 300 души, разплакаха Иво Иванов на представянето на първата му книга "Кривата на щастието". Домакин на събитието беше книжарница "Хеликон-Витоша" в столицата, която отесня под напора на емоциите и броя на желаещите да се докоснат до талантливия писател. Точно в 17,30 часа на 3-и юли в книжарницата влезе Иво Иванов и неизменно беше обсаден от многбройни почитатели. Раздаването на автографи започна час преди официалното представяне на "Кривата на щастието".
Малко след 18,30 изпълнилата цялата книжарница опашка се разтвори, за да направи път на обичания писател. Изведнъж бурни аплодисменти бомбардираха изкачването му по стълбата и не стихнаха минути наред. Иво беше искрено смаян и смазан от вулканичната емоция на такова признание. Сякаш искаше да се скрие от прожектора на стотиците очи, разлети по трите етажа на книжарницата, шапката замаскира лицето, а ръцете попиха сълзите.
Камен Алипиев-Кедъра, близък приятел още от детството на Иво Иванов, се предаде пред непосилната задача да говори в заряда на такава емоция с космични размери. Публиката беше иззела функциите му. След подобно посрещане всички думи са излишни, има жестове, които са много по-красноречиви. Журналистът предложи така да се приключи с представянето, едва ли има нещо, което може да надхвърли спонтанната и искрена реакция на читателите.
Алипиев се впусна в спомени за лудориите, които са вършили с Иво. А авторът на "Кривата на щастието" призна, че историите в главата му не спират да се вихрят и набъбват мълниеносно. Бащата на писателя – проф. Светослав Иванов, също се изправи пред публиката и още веднъж накара сина си да потъне зад удобното укритие на козирката си. Думите му накараха публиката да избликне в дълги аплодисменти: "Иво се мисли за обикновен човек, всички тук го мислим за талантлив, а той си е гениален". Иванов-старши издаде голямата тайна за смисъла на живота: след като станал професор, разбрал, че не титлата осмисля съществуването: "най-големият кеф е да ме представят като бащата на Иво Иванов".
Малко след това над триста души отново се подредиха в послушен строй за автограф от автора. Иванов явно не е толкова добре с математиката, колкото със словото, защото беше предположил, че подписването на книгите ще отнеме час и половина, а верните му фенове послушно го дочакаха до 22 часа. Писателят не можеше просто да се разпише и да повика следващия. Не, всеки разговаря с него и получи лично послание в книгата си, и във втората, и в третата, която носеше. Иво се извиняваше, пропит от неудобство, за чакането, но недоволни нямаше. Защото какъвто е писателят, такива са и читателите, те се оглеждат в неговите истории и ги отразяват като огледало.
