По традиция на провеждащата се в момента Алея на книгата в София бяха връчени наградите на Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“. В осмото издание на конкурса първа награда и издаване на книга спечели 30-годишната хасковска поетеса София Милева със стихотворението си „Необичане“. Наградата й бе връчена от Гичка Тренева, секретар на НЧ „Братя Миладинови - 1914” – Петрич, което е организатор на конкурса. Именно от там започва поетическата си кариера големият поет Евтим Евтимов.
Венко Евтимов връчи втора награда на барда Татяна Йотова от Айтос за стихотворението й „Сезонен коктейл“.
Конкурсът е анонимен. Журито, председателствано от литературния критик и издател Пламен Тотев и с членове – поетесите Петя Хантова и Катя Кирянова, избра най-добрите творби, след което беше разкрита анонимността на авторите. Сред големия брой участвали стихотворения в конкурса имаше и други добри творби, но се оказа, че те са били или вече публикувани, или не са на любовна тематика. Затова трета награда не бе присъдена.
Награждаването преля в литературно четене в памет на Евтим Евтимов. Утвърдени поети четоха както негови, така и свои произведения. Добромир Банев – истински наследник на Евтим Евтимов, прочете три свои нови и непубликувани стихотворения. В четенето взеха участие и Петя Хантова, Анжела Димчева, Катя Кирянова, Димитър Христов – лауреат на „Горчиво вино“ 2018, Катя Кремзер, Костадин Филипов, Виктория Катранова, Елисавета Шапкарева и Мая Панайотова.
Маргарита Петкова не успя да участва в четенето, тъй като по същото време беше в Петрич, където БНТ снима филм за Евтим Евтимов.
Ето стихотворението на София Милева, спечелило първа награда:
Необичане
Някой ден сърцето ми ще спре.
Не от обич, а от необичане.
Гледам към безкрайното море -
уча се да бъда безразлична.
Гледам и към черните скали -
нещо във душата ми се счупи.
Няма да се трогнеш, че боли.
Знам, че няма. Ти си неподкупен.
Гледам нероденото момче.
Галя го и реша му косите.
Времето не спира да тече.
Времето изтича през очите.
Някой ден сърцето ми ще спре.
Ще е самота. Ще бъде тихо.
Крия се зад черното перде
и не искам нищо, абсолютно нищо…
