Софи Оксанен ще бъде на откриването на Панаира на книгата в София във вторник, 9. 12., като същия ден от 17.30 до 19 ч. ще бъде нейното представяне в Мраморното фоайе на НДК. Входът е свободен (срещите с нея по света обикновено са с входни билети, струващи колкото за концерт на актуална попзвезда).
Софи Оксанен e най-ярката звезда от нейното поколение в съвременната европейска литература, обявяват я за литературната икона на Севера. През октомври т.г. тя произнесе специална реч на откриването на панаира на книгата във Франкфурт, най-големия издателски форум в света.
Тя е само на 37 години, но има огромна колекция от награди, в която засега липсва само Нобеловата, шегуват се критиците. Освен двете най-престижни награди в родината й: „Финландия” и „Рунеберг”, Софи Оксанен е първата финландка с Наградата на Шведската академия за северна литература („малкия Нобел”), получава и Наградата на Северния съвет – 2010, във Франция „Чистка” става първата преводна книга, извоювала Le prix du roman Fnac, и е удостоена с авторитетната "Фемина", спечелва наградите "Будапеща", "Кристина" и "Мика Валтари", както и Европейската награда за книга (2010).
На Софи принадлежи най-големият международен пробив през последните години - с романа "Чистка", преведен досега на 43 езика и бестселър във Финландия, Франция, Швеция, Естония, Унгария, Германия…, което рядко се случва на книга с високо литературно качество. Наричат нейния роман „Чистка” „прахосмукачка за награди“, признат е за истинско литературно събитие и продължава да жъне невиждан досега успех. „Чистка” триумфира и като пиеса (играна в Ню Йорк, Вашингтон, Хановер, Стокхолм…), опера и филм (финландското предложение за „Оскар”). Романът разказва за дългогодишната завист между сестри, отнета любов, предателство, отмъщение и трескава борба за живот. Това е книга за изборите, които жената прави, за да оцелее в един свят на жестокост, унижения, злоупотреба, болка и срам. Пулсираща история, заличила границите между поколенията и режимите и показваща нагледно как страданията промиват ума, ако човек не дръзне да разчисти сметките си с тях.
В края на следващата седмица в превод на български (преводач Росица Цветанова) ще се появи най-новият роман на Софи Оксанен - „Когато изчезнаха гълъбите“. Авторката си играе с размиването на жанровите граници, смесвайки историческия роман с криминална история, психологическия роман с любовна история, военния роман с интимната драма. Тя вплита различни епохи, за да разкаже една потресаваща човешка история. През 1941 г. в управляваната от комунистите и разкъсана от войната Естония двама мъже дезертират от Червената армия - националистът Роланд, яростно принципен борец за свобода, и неговият братовчед Едгар, човек с хлъзгави убеждения и характер. Когато идват немците, Роланд се скрива, а Едгар напуска нещастната си жена Юдит и приема нова самоличност, като лоялен привърженик на нацисткия режим. През 1963 г. Естония е отново под комунистическия контрол. Едгар сега е съветски апаратчик и отчаяно се опитва да скрие тайните от миналото си и да стои близо до силните на деня. Но съдбата му остава свързана заедно с тези на Роланд и Юдит, която държи ключа към разкриването на тайните му.
Велики дела на героизъм и измама се сблъскват в този литературен шедьовър - история за следене, страст и предателство, докато Софи Оксанен разказва за пречупването и издръжливостта на хората под железния юмрук на тиранията. Наистина, "Когато изчезнаха гълъбите" е роман във великите традиции на литературата, произведение, което остава за поколенията.
Романът е отпечатан в тираж, нечуван за първо издание на книга в цялата история на скандинавската литература.
Може би многобройните признания въпреки все още младата възраст на писателката са резултат от непоклатимото й убеждение, че една книга може да промени света.
Световната критика признава, че Софи Оксанен принадлежи към висшата лига в литературата и в редица отношения е в кръвна връзка с великите руски класици. Тя създава литература, която ще се чете и след векове. „За Софи Оксанен се говори, че тя е най-хубавото нещо, случило се на финландската литература през последните десетилетия – аз твърдя, че без колебание можем да махнем думата „финландска“ и истината ще остане непроменена.“ (в-к Хелсингборгс Дагблад, Швеция).
