"Самотни пътешествия" е третият пореден том с есета от Йосиф Бродски в България. За разлика от първите два – „По-малко от единица“ (1996) и „За скръбта и разума“ (2003), – съставени приживе от самия поет, настоящият е подбран изцяло от българския му издател.
В основата му е знаменитото венецианско есе „Кеят на неизцелимите“, около което великият изгнаник е възнамерявал да изгради своята следваща прозаична книга.
Александрия и Рим, Истанбул и Ленинград или Санкт Петербург, Венеция и Сейнт Лусия са само някои от имената на ония магнетични столици на духа, в които поетът ни въвлича за своето поредно най-дълго „пътешествие“ – към бъдещето.
*
„Писателят е самотен пътешественик и няма кой да му помогне. Обществото винаги е повече или по-малко негов враг. И когато го отхвърля, и когато го приема...
Човекът е като събирателното – не печели нищо от смяната на местата. Можеш само да замениш една трагедия с друга трагедия. Това е стара истина. Единственото, което превръща трагедията в съвременна, е усещането за абсурд при вида на нейните герои.
Както и при вида на зрителите й.“
Йосиф Бродски
