Днес, 8 април, на български език излиза роман за невероятната съдба на една от най-прочутите жени в историята на Индия - рани Лакшми. Наричана от някои индийската Жана д’Арк, смелата кралица на Джанси управлява в свят, доминиран от мъже, и се изправя срещу британската инвазия, за да защити кралството си. Превръща се в символ на борбата на индийците за независимост и свобода.
В „Последната кралица на Индия” авторката Мишел Моран преплита исторически факти и художествена измислица, за да разкрие период и събития от историята на Индия, за които се знае малко у нас, но са вдъхновили песни и цялата филмова индустрия на Боливуд.
„Съдбата на рани Лакшми и на нейните дургаваси е изумителна и нямаше почти нищо, което да се нуждае от разкрасяване, споделя Моран. Единственото, за което трябваше да внимавам, бяха легендите, нароили се след нейната смърт – бяха толкова много и толкова приказни, че ми се наложи да бъда изключително внимателна, отделяйки фактите от измислиците. Например прочутият й скок с коня от стените на крепостта, докато още износва сина си, със сигурност не се е случвал. Но нейният отряд Дурга дал, решението й да тренира заедно със своите дургаваси (безпрецедентно за индийска кралица), присъствието й в Дурбар хол по време на аудиенциите на съпруга й, раджата, и последващата й роля в индийското въстание са все част от историческите хроники”.
В Джанси жените са се радвали на свобода, каквато не е позната в останалите места в кралството и именно тази благодатна почва е способствала за физическото и духовното израстване на кралицата. На мемориала пред двореца в Джанси тя е увековечена като:
„Защитничка и родителка на града Джанси, която се обличаше като мъж, която можеше да язди най-високия сред конете, която държеше меч във високо вдигнатата си ръка, която се възпламеняваше от яростта на богинята Кали, която многократно предизвикваше на двубой английски генерали като някой си Хю Роуз – тази Лакшми (богинята на съдбата) беше убита тук сякаш от злощастен обрат на съдбата, за да се върне в небесата!”
В романа „Последната кралица на Индия” Мишел Моран възкресява Индия през XIX век и разказва историята на рани Лакшми от гледната точка на Сита – една от жените воини на кралица.
И двете от малки са обучавани като момчета от своите бащи не само в бойни умения, а и да защитават честта и живота на поверените им хора. С всеки изминал ден бременната кралица се доверява все повече на Сита, но не може да й повярва, че трябва да се пази от най-близките си.
Всички се надяват, че рани Лакшми ще роди момче, защото новият закон на Британската източноиндийска компания не позволява тронът да се онаследява от жени и ако няма наследник, властта преминава в ръцете на англичаните. По този безкръвен начин голяма част от индийските кралства вече са паднали под властта на Британската империя.
Единствено кралството Джанси дава изненадващ и неочакван отпор. Рани Лакшми отказва да се предаде на империята, решена да защити земята, която обича. И когато не успява с дипломатически ходове, повежда народа си в битка...
Всички ще умрем някой ден. Но някои от нас имат големия късмет да загинат, борейки се за справедливост!
