Дословните записи на разсъжденията на Хитлер пред неговите най-приближени сътрудници в щабквартирата в периода 1941–1942 г. са събрани в изданието „Хитлер без цензура” (ИК „Сиела”). Документалната книга е дело на германския адвокат и стенограф Хенри Пикер, записвал собственоръчно част от бележките, които са четени и одобрени от самия фюрер.
Как се държи Хитлер в Главната си квартира пред най-приближените си и верни 26 сътрудници? Как тълкува своите решения и какво е отношението му към народа, социалната политика, вярата, културата, войната и мира? Всичко това научаваме от германския адвокат и стенограф Хенри Пикер в книгата „Хитлер без цензура” (с подзаглавие „Записаните разговори в щабквартирата на фюрера през 1941–1942 г.”).
Документалното четиво е публикувано за първи път през 1951 г. в Западна Германия под заглавието Tischgespräche im Führerhauptquartier, а текстовете в него са подредени тематично – за разлика от френското и английското издания, в които е спазен хронологичният ред. Публикуваните в книгата записки са прочетени и одобрени от самия Хитлер. Те регистрират как се държи фюрерът в кръга на своите 26 сътрудници в Главната квартира, как тълкува своите решения и заповеди, какво отношение взема по проблемите на вярата, народа, държавното управление, културата, социалната справедливост, войната и мира.
Публичните речи на Хитлер разкриват от неговите мисли и цели само толкова, колкото изискват актуалните обстоятелства. Онова, което разбираме за Хитлер от биографиите, писани от сътрудници, дневниците и спомените, тълкуванията на историци, паметните бележки, предадените откъслеци от разговори, винаги е субективно филтрирано от гледната точка на автора. Същото важи за стенограмите от обсъждането на военното положение, които са водени от цивилни стенографи, и заради това е трябвало да бъдат преработвани от военните. При записките на Пикер обаче има съществена разлика, която ги прави ценен исторически документ. „Не съм записал монолозите на Хитлер след години и по памет, какъвто най-често е случаят с най-различни спомени и разговори с него, а веднага. Хитлер сам ги прочете и призна, че онези три особено дълги записки отразяват напълно точно и безупречно неговите мисли и изложения”, категоричен е Хенри Пикер.
Книгата е в превод от немски език, а преводач е Асен Георгиев.
Хенри Пикер (1912–1988) е роден в Германия в навечерието на Първата световна война. През 1930 г. става член на Националсоциалистическата работническа партия на Германия, а през 1936 г. завършва право в университета в Кил, провинция Шлезвиг-Холщайн. От 1942 г. е високопоставен правен служител в Главната квартира на Хитлер. Пикер често е канен лично от фюрера да обядва с него, което според стенографа се дължи на семейния му произход – както споделя сам в предговора на „Хитлер без цензура”, Пикер е син на стопанския сенатор от Вилхелмсхафен Даниел Пикер, който въвел Хитлер в германския военен флот дълги години преди поемането на властта.