История за възхода и краха на най-знатната еврейска фамилия в началото на миналия век. История, в която жаждата за надмощие и политическите интриги тържествуват над човешкото. История, в която любовта, красотата и полетът на творческия дух загиват в битката с жестокостта на действителността и несправедливо наложения ред. Това е „Рафаел“ – един драматичен сблъсък по истински случай от Леа Коен.
След документално-есеистичната ѝ книга „Ти вярваш“ – разказ в осем епизода за едни от най-травмиращите събития в новата българска история през периода 1940–1944 г., издателство „Ентусиаст“ публикува романа, който е кулминацията на дългогодишните изследвания на Леа Коен за тази епоха. „Рафаел“ се превръща в първия и единствен роман документ за времето между двете световни войни и Българския холокост.
Работата на Леа Коен по написването на „Рафаел“ продължава над 5 години. След проучването на стотици архивни документи, кореспонденции и статии от периодичния печат, парче по парче писателката пресътворява една знакова епоха – България в 20-те и 30-те години на XX век – време, в което настъпва най-голямото архитектурно, икономическо и битово модернизиране на страната. Коен изгражда от пепелта забравената история на едно семейство, което е не само основният двигател на тези реформи, но чиито революционни открития в областта на козметичната индустрия и чието влияние в обществения живот продължават да имат отзвук и до днес. Те са Арие – „великите“ Арие, за които всичко е постижимо и възможно“.
За да пресъздаде достоверно историята им, Леа Коен стига до Далас, Тексас, където до ден днешен живее последната останала от клана Арие – 94-годишната Диди Арие-Бейкър. Нейният разказ, който започва като тест за паметта на възрастната жена, се превръща в изповедта за Рафаел.
Рафаел Арие е наследник на фамилията и директор на „Жермандре“ – най-голямата фабрика на Балканите в началото на миналия век за производство на луксозна козметика от розово масло. Освен с иновативен и безкомпромисен търговски нюх, Рафаел е надарен с красота, чар, харизма и обаяние, а любовните му авантюри са основна тема за софийския хайлайф.
Точно в момента, в който Рафаел чувства, че е на върха на обществената стълбица, за миг всичко рухва пред очите му, а от досегашния разкош не остава и следа. Копринената риза е заменена от груба затворническа одежда, а димът на пурите, които доскоро щедро е раздавал в Юнион клуб, бързо се изпарява.
На 16 април 1943 г. в килия на Софийския затвор Рафаел очаква да получи помилване от Двореца и отмяна на получената смъртна присъда. На 16 април 18 години по-рано е осъществен най-жестокият терористичен акт в българската история – атентатът в църквата „Света Неделя“. Двете ключови дати, чието съвпадане не е случайно, обковават времевата рамка на романа. Въпреки това действието не се развива линейно, а ретроспективно, сякаш течащо наобратно, едновременно бавно и бързо, за да отрази сложността както на епохата, така и на героите.
„Героите са такива, каквито аз си ги представях и каквито желаех да бъдат, поставени в сложните, трагични и безмилостни обстоятелства на техния живот“, споделя автора на книгата Леа Коен. „Надявам се читателите да обикнат Рафаел така, както го обикнах аз. Това може би ще възкреси онази част от него, която още чака справедливост.“
