„Проклятието на Оди”, последната част на трилогията „Войната на вещиците” от Маите Каранса, несъмнено ще очарова дори и онези, които не я очакват. Това важи за всички – независимо дали читателят е момиче под осемнайсет или просто почитател на „Хари Потър” и „Здрач”. Предстои му истинско тържество, с повече вещици и заклинания, отколкото през целия му живот досега.
Онези, които познават „Кланът на вълчицата” (2011) и „Ледената пустиня” (2015), навярно си спомнят внезапното изчезване на Селене, майката на Анаид, и объркването на последната. А и кой не би се почувствал слаб, безутешен, изгубил надежда и път…
Анаид не просто ще порасне за броени нощи, а ще трябва да се изправи очи в очи с истината за своето семейство: майка ѝ е Избраната, онази, която трябва да сложи край на кръвопролитната война между вещерските кланове.
Залогът е повече от безсмъртието. Докато злокобните поличби се сбъдват със странна настойчивост, се оказва, че част от загадката е заключена в лабиринтите на собственото минало на героите…
Анаид е различна от Селене: като се започне от кафеникавата ѝ коса, в сравнение с буйната огнена грива на Селене, продължи се с дребния ѝ ръст, докато Селене е висока и стройна като древните статуи, и се завърши с тихия ѝ нрав – Селене е прекарала последните години в разточително веселие под сценичните светлини.
Постепенно обаче се оказва, че връзката между майка и дъщеря е неизразимо по-дълбока и много по-силна, отколкото някой е очаквал, и няма как да бъде прекъсната: спасение или гибел ще сполети и двете.
Може ли едно младо същество да се противопостави на съдбата си? И какво се очаква да стори с магическите сили, които постепенно се пробуждат в него?
Разбира се, в историята има и още много вещици: жестоки, коварни, ласкави, пухкави, съзаклятничещи, цинични… А отгоре, подобно на черешката на великолепна сметанова торта, се намира едно самотно момиче, което никога не е целувало момче, никога не е яздило пони и не е ходило на тържество. То е влюбено в приятеля си Рок и бленува за баща си, който се е отказал от безсмъртието.
Сега, когато войната е съвсем близо, Анаид се надява да успее да възвести мир, а неочаквано се оказва почти сама, със своя нож и своето атаме, и без подкрепа от почти никого.
Разбира се, малко фантазия и малко магия никога не са излишни, особено когато човек трябва да се справя с Проклятието на Оди и дори мъртвите са решили да се надигнат, за да вземат каквото им се полага от векове.
