Днес, със съдействието на издателска къща "Св. Иван Рилски", излезе от печат детската книга "Приключенията на Щур и Враби" на писателката Весислава Савова. Многократно глави от четивото бяха изигравани като пиеса специално за деца със специални потребности.
"За мен няма по-голяма награда от това да видя, че поне едно дете се е усмихнало, четейки моята книга", споделя писателката.
"Скъпи приятели,
Това е книгата, която ще ви разкаже за приключенията на таласъмчето Щур и птиченцето-момиче Враби. Ако сте имали удоволствието да прочетете „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен, то вече сте срещали вечно мрънкащите таласъми и витрите – птици с лица на хора и стоманени нокти. Тук, обаче, представителите на тези странни приказни семейства са мили, добри и дружелюбни. Те живеят в прекрасна Гора и всяка вечер им се случват весели неща. Щур, Враби и техните приятели си разказват истории или си организират приключения, от които ще научите много за правилата в Гората, за това какво е приятелство, както и какво е да можеш да правиш вълшебствата понякога. Също така, ще се запознаете с някои легенди и обичаи, характерни за българския и други народи в Европа.
Весислава Савова".
А ето какво казва и редакторът на на книгата Бранимир Събев:
"Макар отдавна, за съжаление, да не съм дете и през мен да са минали хиляди книги, аз останах запленен от историята за двамата главни герои. Те са таласъмчето Щур и неговата приятелка витричката Враби. Въпреки че в повечето случаи те са ни представяни като отрицателни персонажи (таласъмите в българските народни прикази, а витрите в „Роня, дъщерята на разбойника” на Астрид Линдгрен, примерно), тук те са добри същества, които не желаят никому злото. Те си живеят мирно и тихо в Голямата Гора, играят по цяла нощ и заедно приключенстват – празнуват, берат гъбки, срещат се с различни горски обитатели и ходят къде ли не. Също като нас, когато сме били малки и с приятелите си сме обикаляли навсякъде и сме щурели, докато не се изморим. Та кой не е бил дете?
Някой някога беше казал, че най-трудно се пишат детски приказки. Без съмнение съм склонен да му вярвам. Когато го правиш, не просто трябва да си наистина увлекателен, за да задържиш такова непостоянно нещо като детското внимание върху приказката. Да пишеш приказки е преди всичко огромна отговорност – творбата ти трябва да провокира доброто у децата, да им покаже житейските истини, да им даде добър съвет и от тази приказка децата да си извадят поука. Смело мога да твърдя, че „Приключенията на Щур и Враби” отговарят на абсолютно всичко от изброеното.
Бранимир Събев".
