Някога хората са вярвали, че Луната има човешко лице, но една приказка ще покаже, че Луната има и сърце...
„Момчето, което обичаше Луната” е история за едно малко момче, пленено от светлината на Луната, което пеминава през различни препятствия, за да спечели любовта й.
Поетичният език, съчетан с красиви оригинални илюстрации, превръщат книгата в неповторимо изживяване не само за децата, но и за техните родители. Разгръщайки обсипаните със звезди страница, те ще се наслаждават на възхитителни изображения в топли кафяви и златисти цветове.
Автор на текста и на илюстрациите е италианецът Рино Алаймо. Когато създава изображенията в книгата, използва нестандартна и интересна техника. За да придаде различните нюанси на кафявото, той разлива и обработва страниците с кафе. Резултатът е истинско бижу, което сияе със своя собствена светлина и пленява сърцето на цялото семейство.
"Момчето, което обичаше Луната" е първата му книга. Тя е адаптация на едноименния му късометражен филм, създаден през 2012 г. след две години упорит труд. Филмът печели множество международни награди, а Walt Disney Concert Hall в Лос Анджелис го нареждат сред най-красивите семейни късометражни филми в света.
Историята в „Момчето, което обичаше Луната“ е метафора и за живота на самия Рино Алаймо. Както своя герой, така и той е мечтател, който никога не се отказва, независимо от препятствията по пътя му. Когато завършва книгата, той не е поздозирал, че тя ще придобие толкова голяма популярност извън границите на Италия. Приказката е преведена на повече от 7 езика. Тя е се изучава и от студентите в Националния университет на Тайван като пример за богат набор от метафори и други художествени изразни средства.
В България преводът на „Момчето, което обичаше Луната” (ИК „Кръгозор”) е дело на известната детска писателка Юлия Спиридонова.
