Отиде си писателят Янко Станоев (1944-2023), съобщиха от Съюза на българските писатели (СБП).
Носител е на наградата на СБП за романа "Блудният син" (1993), на наградата на в. "Труд" – "Златният ланец" за разказ (1999) и на Националната литературна награда на СБП за белетристика "Георги Караславов" (2012).
Янко Станоев е роден в село Долна Секирна, Пернишка област. Средното си образование завършва в Перник, а висше – славянска филология, в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Първите си разкази публикува във вестниците "Средношколско знаме", "Студентска трибуна", "Народна младеж", "Стършел", в списанията "Родна реч", "Български воин", "Дружба".
Бил е редактор в сп. "Български воин" и "Дружба", във в. "Народна младеж" и "Славянски вестник", и в редакцията за документални филми на БНТ.
Янко Станоев принадлежи към яркото поколение български белетристи, утвърдило се през 70-те и 80-те години на миналия век. Автор е на разкази, повести, романи, сатири, публикувани в 16 книги, между които са "Билет за отиване", "И ние сме богове", "Неандерталецо мой", "Старите казарми", "Ловецът на таралежи", "Двойникът", "Блудния син", "Танцът на сатирите", "Очите ѝ зелени, баща ѝ полковник", "В клетката на тигъра", "Шедьоври", "Старецът и реката", "Поучителна история", "Много скверен човек", "Кой уби полковника?", "Целувката на змията" и др.
Носител е на множество наши и чуждестранни награди за литература.
ОЩЕ: Тодоров: Книгите могат да променят хората, а хората могат да променят света
