Седмата книга на писателя и критика Владимир Шумелов „Pink Floyd (елипси)“ завладява с постигнатия от него невероятен синтез между критика, белетристика, лирика и концептуалност.
Книгата ще бъде с двойна премиера с участието на автора и музиката на легендарната банда, куратор – Антони Цонев.
• Варна – 6 декември (петък) 2013 г. от 18.30 ч.
в Арт „На тъмно“ зона (ул. „Стефан Стамболов“ – 2);
• Силистра – 7 декември (събота) от 18.30 ч. в бар „Ел Дорадо“.
Базирана е именно върху творчеството на великата банда, макар че не се отнася само и единствено до нея. Целта й е всъщност да изтъкне ставащото в съвременната литература, пречупено през призмата на рока – в частност и като цяло. Авторът много държи и на формата, помествайки и използвайки като интермедии преведените на български текстове от най-големите албуми на „Pink Floyd“. Така ги превръща в лайтмотивни за своята творба, в резултат на което тя също „звучи“ като песен на групата: плавна, безкрайна, неземна…, в резултаат на което се получава своеобразна идейно-структурна ос, около която са структурирани металитурни и литературни фрагменти (елипси).
Все това е литературна книга, въпреки заглавието – то е изкуствено подвеждащо, изведено е от бекграунда като акцент и носещо в себе си повече символност; подобна функция има и корицата със снимката на Ясен Цонев на електроцентралата Батърсий от Лондон, която има своя история (подобна снимка от електроцентралата в стил ар деко в Челси е използвана за обложката на албума „Animals“ на групата от 1977 г.).
Книгата е от колажен тип – фрагментарна, с въвеждащ и заключителен текст, плюс текстове-приписки с авторефлексивен характер.
Жанрово уточняващото подзаглавие „Елипси“ (като се има значението на понятието в математиката, анатомията, езикознанието, литературатурознанието, бита и техниката) дава широка възможност за свъзване на музикалното, техническо-битовото и литературното.
Текстовете основно са групирани в два корпуса – металитературен (критическо-есеистичен като тоналност, фрагментарен като форма, който включва български и чужди автори) и литературен (начални и финални акорди от разкази на Владимир Шумелов, както и отделни художествени фрагменти, които и илюстративен ефект и надникване в „лабораторията“).
Откъсите от преводни стихове на песни на „Pink Floyd“ са преход между фрагментите, уплътняващо и спояващо средство между тях, фон (бекграунд) в цялостното звучене.
И все пак защо „Pink Floyd“? Доста документални текстове в тази компилация дават отгово на въпроса. Но може би, което важи за доста групи и музиканти в рока от миналите десетилетия, защото бяха централна фигура в живота на не едно поколение и защото бяха концептуалисти и създадоха универсално творчество, валидно за всички времена.
Сглобена по този начин, книгата оформя пъзел на една духовна интимна вселена като част от автопортрета на времето – авторефлективност, пълзяща между минало, настояще и бъдеще; в същото време тя е и литературен дневник, но и албум с любими снимки-текстове (спомени).
