След "Личен архив" и "Не съм ви ближна", при почитателите на поезията от висока класа идва книгата "Благословете Юда" на сценариста, продуцент и писател Мария Лалева.
Актьорите Владо Карамазов и Неда Спасова ще представят новата стихосбирка на поетесата на 18 март (понеделник) от 18:30 ч. в Клуб 1, НДК.
Стихосбирките „Личен архив“ и "Не съм ви ближна“ и дебютният роман на Мария Лалева "Живот в скалите" развълнуваха хиляди читатели. Романът бързо се превърна в бестселър, завоюва челно място в редица престижни класации, и е най-продаваният роман на „Хеликон“ не само за 2018-а, но и до днес – вече 22 поредни седмици той е номер едно.
Сега Мария открехва завесата към новата си стихосбирка специално за читателите на Actualno.com. Представяме ви пет от най-красивите стихотворения, поместени в "Благословете Юда".
* * *
Благословете Юда
Благословете Юда. Той познава
капаните на смъртната си орис,
тъгата на въжетата и хляба,
очите на човека със окови,
прегръдката по братски преди ножа,
съмнението черно подир залез,
цената на последната си кожа,
съдбата на прокълнат и помазан,
на сребърника – тихата отрова,
на верността – пределите и края.
Благослових го в стих, защото може
да ме предава и все още да ми вярва.
* * *
Търговци в храма
Търгуваме, защото всичко мерим –
живот, любови, хляб и милостиня.
Приписахме на Дявола монетите.
Виновен да е друг, само не ние.
Измислихме си храмове и църкви,
светци, олтари, псалми, вощеници –
с надеждата, че утре, като съди,
добрият Бог ще ни прости жълтиците.
Ще ни прости, разбира се. Той знае –
с кантар си мерим даже и оковите.
От милост и Сина Си ще накара
да ни разчисти храма от търговците.
Но вътре в нас не може да разчисти.
Кантарите в сърцата ни са лични.
Забравихме, че храмът е душата ни.
А там търговците сме само ние.
* * *
Ала аз ще ви питам за сребърника
Колко кръста сковахте, безгрешни?
Колко камъка пъхнахте в джоба?
Колко клади редихте със песни?
В колко чаши наляхте отрова?
Колко трънни венци са ви нужни
за челото едничко на грешника?
Колко клетви и колко присъди?…
Ала аз ще ви питам за сребърника.
Със среброто си купихте Юда,
но и хляб, и земя, че и свещи.
За да вярвате, искахте чудо,
но предателят сам се обеси.
Ако утре децата попитат
колко струват човешките грешки,
се страхувам, че вместо със милост,
ще отсъдите само със сребърници.
* * *
Ако разплачеш птица и премажеш охлюв,
убиеш паяк в ъгъла на дом,
удариш коте, запокитиш роза,
оставиш да умре едно дърво,
забравиш песен, от дете изпята,
изхвърлиш думи, писани с любов,
иди на гроба на добър приятел.
И помълчи. Да плачеш си готов.
* * *
Едната болка никога не стига
за среща, за раздяла и за драма.
Понякога е нужно да избираш
между лъжата и мига за вяра.
Понякога са нужни сто въпроса
без отговор, за да покълнеш верен.
Самата болка никога не проси,
защото е орисана на честност.
Едната болка никога не плаче
от тишина, от бедност и от песен.
Понякога… Понякога обаче
се моли да осъмва лесно.
И не защото трудно оживява
от сложности, безсъния, кошмари.
Тя, болката, най-често ни спасява,
когато трябва пак да се изправим.
