Огнен Спахич е сред най-видните представители на новата вълна в черногорската литература, прокламираща нова поетика, далеч от националната традиция. Неговият сборник с разкази „Глава, пълна с радост”, издателство ЕРА, напълно хармонира с естетическите му виждания. В него младият писател се стреми към майсторството на големи световни разказвачи като Карвър, Пинчън, Хемингуей по свой неповторим начин, без да им подражава. Ето какво сподели писателя по време на гостуването си у нас за Пролетния базар на книгата в специално интервю за Actualno.com.
Как станахте писател?
Преди всичко искам да изтъкна, че повечето, което съм написал е повече плод на читателския ми, отколкото на житейския ми опит. Вече не се сещам точно как съм започнал да пиша, но се сещам за онзи стресиращ момент малко след 20-те ми години, когато най-напред открих читателския ми талант, а по-късно - писателския.
Роден сте в малка, но много красива страна. Дали това е допринесло за творчеството ви?
Празният лист пред писателя е празен лист по същия начин както в София, в Подгорица или Ню Йорк. Писането е преди всичко усамотение. Когато разберете, че никой не може да ви помогне в тази ваша работа, това ще ви помогне да се освободите от всички неща, които ви спират. Мястото, на което живея и на което най-често пиша е едно и също. Черна Гора като една млада, но относително хаотична страна едва сега достига до момент, в който започва да има нормални проблеми, каквито са политическата корупция, организираната престъпност. Тези проблеми бяха много сериозни в миналото пред 90-те в бивша Югославия.
Как това отминало време се е отразило на творчеството Ви?
В тийнейджърските ми години се появи идеята, че аз искам да пиша световна литература, макар да звучи арогантно. Естествено е това драматично десетилетие да определи някои пластове в начина на писане. Но зависи от читателя дали ще разпознае в текстовете някои от тези явления. Читателят винаги има право. Не считам, че литературата трябва да помага на някого, нито смятам, че има нужда и не съм се опитвал. В този свят никому не е било лесно никога. Всички герои, които се появяват в разказите ми по някакъв начин са повлияни от моите впечатления, травми, но и от читателския ми опит.
Вашата тайна за писане е?
99% талант и 1% работа. Но точно този 1% работа може наистина да е изтощителен. За да се направи спойката между таланта и работата е нужна наистина добра концентрация. Освен това хората често си мислят, че талантът е константа, че може да го сложите в джоба си и той ще си остане такъв, какъвто е, но всъщност той е променлив и човек трябва да се грижи за него.
Какво ви вдъхновява най-много?
Не зная! Писането е потребност, която имам вътре в себе си. Това е начинът да преминавам през всеки ден. Това е моят начин.
Как ще коментирате, случващото се в Европа?
Това само още един израз на лицемерие. Това е една трагедия. Никой няма да спаси жертвите на тази криза. Цяла Европа и цялата себична цивилизация показва едно зло лице. Защото винаги идеалистично вярваме, че след трагедия като тази в Югославия Европа ще се поучи от старите си грешки, но всъщност това не се случва.
Какво трябва да се случи, за да стане светът по-добър?
Трета световна война. Шегувам се! Наблюдава се изключителен мързел в интелектуалната сфера.
Защо?
Заради природата на хората, те са такива каквито са и вероятно ще останат такива.
