Днес излиза от печат новият роман на Йордан Колев „Хилядолетната битка: Лабиринт“ (изд. Книгомания). Томчето от 300 страници съчетава в сюжета си две линии: съвременна – с героите Борис и Невена, и тази сперипетиите в мисията на средновековния рицар Ромен де Валоа.
Ромен де Валоа е рицар от Ордена на храма. Годината 1187-а е съдбоносно време за християните в Светите земи след битката при Хатин и падането на Йерусалим. Той трябва да изпълни Завета и да предотврати най-страшното – победата на мюсюлманските орди на Саладин, за да оцелее Вярата. В този исторически роман за Доброто и Злото обаче има и „българска следа“, а събитията от XII столетие ще отекнат в XXI век. Със своя талант на разказвач и ярко въображение Йордан Колев ще ви поведе в лабиринта на „Хилядолетната битка“.
Тамплиерът Ромен де Валоа търпеливо понася жегата и болката от своите рани. За него е без значение, че бялото наметало с кръста не помага кой знае колко срещу палещото слънце, а дебелият гамбезон под ризницата му вече е подгизнал от пот. Жажда мъчи и Бо, любимия му дестриер. Но кон и ездач са се слели в бойна машина, очаквайки сигнала за атака. Датата е 4 юли 1187 година, а вражеските пълчища се предвождат от самия Саладин! Още миг и ще потекат реките от кръв, за да размесят пустинния прахоляк с „все още пулсиращите вътрешности от разпрани търбуси в лепкава каша под нозете на хора и животни“. А звънтенето на мечовете, ятаганите и копията ще се добави към писъците на ранените и на обречените...
Картината от сражението в началото на „Хилядолетната битка: Лабиринт“ е толкова ярка и наситена с цветове, звуци и миризми, че буквално не оставя избор на читателя – той остава здраво впримчен в събитията отпреди девет века. Но само няколко страници по-късно ще трябва да се пренесе от тогавашна Галилея в днешна България. И да затаи дъх заедно с Невена, надничаща в лаптопа за недовършения роман на любимия си Борис. А бъдещата книга на нейния приятел разказва за същите кръстоносци от първата глава на „Хилядолетната битка: Лабиринт“, строени върху конете си преди кървавото сражение за Хатин. Но дали само това е връзката между двете основни линии в сюжета?
Защо Борис сънува кошмари с отсечени глави, защо се събужда с белег на врата, защо не помни как го е получил? Има ли скрита причина да се интересува още от дете какви са били тамплиерите?
По-нататък ще има още обрати и пресечни точки между епохите. Тайна средновековна мисия ще даде смисъл на живота на единия герой и ще се окаже ключова за другия, а кръстосването на мечовете от чиста литература на исторически фон ще се превърне в подтик за присъединяване към снайперистите в съвременна Сирия...
Но нека да не издаваме всички изненади в новия роман на пилота Йордан Колев, чието име нашумя още след издаването на предишния – „Кацането“ (2019). Тогава писателят Владимир Зарев не пропусна да отбележи качествата на книгата, която „щастливо обединява екшъна с достойнствата на психологическата проза“.
И в „Хилядолетната битка: Лабиринт“ стилът пак е много динамичен, а езикът – цветист и богат; има ги отново и верният усет за драматичното, и прецизността в детайлите. Но авторът вече е по-смел в избора на тема, отдалечавайки се от най-близкото и познатото. По някое време и на героя Борис му се налага да лети със самолет, но това е кратък епизод в наситения с приключения нов роман на Йордан Колев, поредно доказателство за таланта му на роден разказвач.
А за онези, които ще си кажат, че тамплиерите и тайните общества са прекомерно експлоатирана тема, така че едва ли може да се добави нещо интересно по нея, ще поясним – „Хилядолетната битка: Лабиринт“ е поне едно ниво над обичайното впускане в мистиката около Ордена на храма. Тук и „българската следа“ е повече от любопитна подробност, защото става част от чудесната идея на Йордан Колев да ни покаже жестокостта на войната от различни времеви ракурси.
Въпреки че темата дава голяма свобода при вплитането на фантазии и легенди в тъканта на историческите събития, авторът не си е позволил нито за миг да бъде небрежен към описанието на фактите. За всичко, свързано със Средновековието и Изтока, се е съветвал с видния арабист Борис Жогов, а за ездата и поведението на конете – с доц. Юри Вълев от НСА и други негови колеги. Проверени при специалисти са и всички термини от сферата на оръжията, компютрите, медицината. Така че когато Борис е ранен тежко на финала, читателят получава и обоснована диагноза, и надежда за още по-интересно развитие на сюжета в следващия том от „Хилядолетната битка“.
