Уникалната история на Алисън Дюбоа е в основата на хитовия сериал „Медиум“.
Алисън работи в областната прокуратура на Аризона, когато се проявява специфичната ù дарба да общува с мъртвите. Изследователи от Университета в Аризона я подлагат на серии от тестове в продължение на 4 години и в крайна сметка официално потвърждават способностите ù на медиум.
Алисън е посветила времето си на издирване на изчезнали хора и разплитане на сложни криминални случаи. Също като в сериала „Медиум“, истинската Алисън Дюбоа има съпруг на име Джо, космически инженер, и три дъщери.
Идеята за написването на книгата „Ние сме техният рай“ се ражда от различните послания, които Алисън получава през годините. Ако сте загубили свой близък и усещате болезнено липсата му, ще намерете утеха във факта, че в хилядите контакти, осъществени от Алисън, няма нито едно „сбогом“, а само „довиждане“.
В книгата си Алисън Дюбоа разкрива своя свят, откъдето ни предава посланията на нашите мъртви. Тя е убедена, че любимите ни хора са около нас, предлагайки ни любов и утеха. Те се опитват да се свържат с нас на своя език – чрез знаци, песни, „съвпадения“ и необичайни случки. Алисън ще ни помогне да разчетем тези знаци, за да се убедим, че никога не сме сами. Любимите ни хора са винаги с нас. Любовта е единствената сила, способна да надвие смъртта и да осъществи връзка между световете.
Във въвдението към книгата си Алисън Дюбоа пише:
„Един от честите въпроси, които чувам, е: „А защо им е на покойните да остават наблизо около нас след смъртта си?“ Ами, просто защото ни обичат, разбира се, макар да има и други причини за това. Нашите починали близки искат да останат във връзка с живите, защото животът ни е основан на емоциите и на това да продължаваме да се учим и да се развиваме – точно както е и при тях. Те остават по своя воля близо до нас, за да споделят чувствата ни и да ни помагат да научим това, което трябва да знаем. Мъртвите често искат да се уверят, че няма да повторим грешките, които те са допуснали, че няма да извършим нещата, които са ги накарали да съжаляват и които те самите са щели да направят по съвсем различен начин, ако им се даде втори шанс за това. Нашите починали близки много се радват, когато имат възможност да бъдат част от живота ни – особено когато говорим за тях или директно с тях самите. Важно е да сме готови да приемаме посланията, изпращани от тези, които като че ли са си отишли, но всъщност остават с нас. Една от целите на моята книга е да възпитам тази готовност за комуникация в живите, защото духовете продължават да са част от живота на своите близки. Като продължаваме да обичаме починалите си роднини и приятели, ние не ги задържаме тук, както смятат някои, а им даряваме живот. Те остават близо до нас, защото ние сме това, което обикновено се счита за утопия – ние сме техният „рай“.
