След десет години съвместен живот мъжът на холандската писателка, журналистка и колумнистка Ренате Рубинстейн я напуска заради друга жена. Погълната от гняв, отчаяние и разочарование, тя е неспособна да пише за нещо друго, освен за този мъчителен развод, като в седмичната рубрика, която води в популярно холандско списание, излива открито и директно пред читателите си цялата насъбрана ярост и безсилие. Години по-късно Рубинстейн преразглежда тези есеистични излияния, допълва ги и ги преработва с по-задълбочени разсъждения за любовта и живота, за страха и съмненията, и в крайна сметка ги публикува в книгата „Не се страхувай от раздялата“, която се превръща в хит.
Българското издание е на „Персей“, а преводът – на Анета Данчева-Манолова.
Всеки от нас би могъл да се разпознае в чисто човешките изповеди на авторката, която разказва смело, интелигентно и честно за своята лична драма, без да изпада в патос и гледайки хумористично на житейските препятствия.
„Рубинстейн писа за развода преди Опра Уинфри, преди психо-бръщолевенията и самоизлиянията да се превърнат в епидемия. Тя трябваше да намери правилния език за това, през което преминаваше. Обаче впечатлението, което оставя у читателя, се дължи не само на нейния гъвкав и оригинален език, но и на способността й да наблюдава себе си отвътре и отвън.“ – пишат в Trouw.
„Ренате Рубинстейн не беше писателка, не беше някой, който измисля историята и я овладява. Тя беше сеизмограф, коментатор, който непрестанно имаше нужда да се захранва от външни сигнали. Телевизия, вестници, книги, срещи, болест, развод, любов: всичко, което преживяваше, можеше да я накара да пише.“ – De Volkskrant.
