21 февруари се ражда Кралицата на българската поезия Маргарита Петкова. Още първата ѝ книга я превръща в знаменитост – „Дива къпина”. По стиховете ѝ са създадени много популярни песни, изпълнявани от Богдана Карадочева, Васил Найденов и др. („Бермудски триъгълник”, „Иване, Иване”, „Болката отляво”…).
От нея разбираме, че драматичната поезия не е сълзливата поезия, че автоиронията е задължителна, когато най-много те боли и че болката може да се трансформира в красота, послание, философия.
Да следваш и най-дръзките си мечти и любов - за това се изисква голяма доза смелост. А на Маргарита Петкова такава не ѝ липсва. Определяна като скандална и неприлична, със стиховете си тя шамаросва приличието и преструвките, загърбва моралните превземки и така се раждат най-ярките шедьоври на модерната българска любовна поезия. Маргарита е такава, каквато много жени биха искали да бъдат, но нямат смелостта да го направят. Затова живеят мечтите си с нейните стихове.
Много от стихотворенията ми по стечение на съдбата, се превърнаха в песни: „Иване, Иване“, „Само за жени“, „Болката отляво“, „Бермудски триъгълник“, „Нова година“, „Балкански синдром“... Имам 3 деца, което смятам за най-качественото нещо в живота си. Вече съм и баба на две внучета. Не си крия годините, любовниците и пристрастията. Никога не съм отдавала особено голямо значение на писането. То си идва самo, сподели Маргарита Петкова при представянето на книгата „Болката от ляво“ (изд. Персей, 2016 г) и добавя:
„Любовта окриляше поетичните ми упражнения, а стиховете ми даваха нетрадиционен привкус на любовта. И страдах, и се възвисявах, и се ядосвах на себе си, и се самооблажавах, нищо различно от всяка човешка любов. Наистина голямата тема в поезията ми е любовта. За заводи и юзини не мога да пиша, защото в завод съм стъпвала само на литературно четене. Пишех в кафенетата върху сметките, на пейките срещу дома на човека, докато зелената лампа в кабинета му светеше цяла нощ, защото така ми беше обещал, когато се разделяхме всеки по къщите си... Боже, млада и глупава съм била, но една дума не бих променила нито от чувството, нито от стиха си.
Половината свят се припознава в моите думи, обаче половината от тази половина не иска да си го признае. Всичко е в стиховете ми. Добри, лоши – други нямам. И не искам да имам. Както не искам да имам друг живот.“
В творчеството на Маргарита Петкова много жени виждат себе си, откриват се, сбогуват се или просто тръгват напред, окрилени от надеждата на стиховете ѝ.
Ето и някои от любимите ни нейни цитати и стихове:
"Любовите, любовите... Често са ми казвали, че множествено число тази дума няма. Е, аз пък мисля, че е редно да има."
"Всичко, поднесено ми от живота, приемам като урок. И съм в мир със себе си."
"Не пиши никога за нещо, което не познаваш, което не е минало през сърцето и през душата ти. Аз много обичам да усвоявам уроци. Всичко, поднесено ми от живота, приемам като урок."
На Любимия
Да знаеш колко много те обичам
и тарторът на любовта
венча ни в тази нощ прекрасна, лунна,
под сянката на пролетта.
И таз венчавка се извърши
без никой, никой да узнай,
защото бяхме още малки,
защото бяхме малки ний.
Не знаехме що значи думата „любов“
и мислехме, че тя шега е,
но туй остана си за цял живот -
една истина, която никой няма да узнае,
защото споменът от любовта
не може с гумичка да се изтрие,
ни да се заличи с боя.
ОТГОВОР
Не се любел само с мене. Браво!
Скитал по кръчмите. Ами ще скита!
Важното е, че аз му вярвам,
щом ме погледне в очите.
Можел всеки миг да ме зареже.
Нека. Значи така е трябвало.
Груб бил. По-добре, отколкото нежен.
Важното е, че ни е сладък хлябът.
Нямало да нося неговото име.
Чудесно! Нямам и намерение!
Важното е, че сега не можеме да заспиме –
аз без него и той без мене.
ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ
За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате тайно:
кога съм силна, кога съм слаба,
кога съм трезва, кога – пияна,
с кого се смея, кого оплаквам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с колко захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
наистина ли са дяволски светли
очите ми ненаситни,
кого наяве наричам „мили",
кого ранявам с усмивка
и каква е все пак фамилията
на Оня ИВАН – от стиховете ми,
дали във Петрич или във Варна
ще пална някому къщата,
ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.
Внимавайте като преглъщате.
