Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

На Международния ден на детската книга започва "Походът на книгите"

02 април 2016, 11:38 часа • 4243 прочитания

На рождената дата на Ханс Кристиан Андерсен и Международния ден на детската книга – 2 април, ще започне "Походът на книгите", организиран от Асоциация "Българска книга", чиято мисия е да насърчи четенето на книги при децата. 

Традиционно месец април минава под знака на детската литература. Тази година за пети път се провежда националната кампания. По време на "Походът на книгите", между 2 и 23 април, редица инициативи подкрепят мисията на кампанията за насърчаване на четенето сред децата. 

На 2 април в 11:00 часа в Детския научен център „Музейко“ ще бъде дадено началото на петото издание на националната кампания за насърчаване на четенето „Походът на книгата“. Тъй като сред основните стремежи на кампанията е достигането до най-малките читатели, то програма в деня на откриването е посветена изцяло на тях. Специални гости ще бъдат авторите Стефан Иванов, Петя Кокудева и Захари Карабашлиев. В продължение на няколко часа те ще четат откъси от любимите си детски книги на малките гости и техните родители. За паузите пък домакините от „Музейко“ са предвидили забавни работилници, в които децата ще се научат как се прави книга. 

Началната дата на „Походът на книгата“ не е случайна, а съвпада с рождения ден на приказния Ханс Кристиан Андерсен (2 април 1805 г. – 4 август 1875 г. ). През 1967 г. този ден е обявен за Международен ден на детската книга по инициатива на Международния съвет на книгите за младите хора (IBBY). Краят на кампанията пък идва на 23 април - денят, обявен през 1995 г. от ЮНЕСКО за Световен ден на книгата и авторското право. 

През 2016 г. над 35 български писатели и журналисти се включват в основната инициатива на кампанията – „Известни българи четат на деца“. Александър Шпатов, Ангел Игов, Белослава Димитрова, Бояна Петкова, Валери Валериев Петков, Васил Георгиев, Весела Ляхова, Виктор Самуилов, Екатерина Григорова, Екатерина Йосифова, Елена Алексиева, Жюстин Томс, Захари Карабашлиев, Зорница Христова, Иван Ланджев, Иван Христов, Йордан Радичков, Йордан Славейков, Калоян Праматаров, Катя Атанасова, Кристин Димитрова, Людмил Станев, Мила Попнеделева, Мирела Иванова, Михаил Вешим, Петя Кокудева, Силвия Томова, Стефан Иванов, Т. Яна Якова, Теодора Димова, Федя Филкова са само част от имената на авторите, които ще вземат участие. Те ще гостуват в повече от 30 детски градини и училища в София за среща с читатели на възраст от 3 до 15 години. Заедно с тях ще препрочетат откъси от своите любими детски книги и ще откриват и преоткриват чудните литературни светове. За четирите си издания до момента, инициативата е обхваналa повече от 120 учебни заведения и е срещнала над 5000 деца със съвременни български автори и други известни личности. Като част от „Походът на книгите“ се осъществяват и още две национални кампании: „Маратон на четенето” - инициатива на Българската библиотечно-информационна асоциация, в която с литературни събития се включват библиотеки и читалища в цялата страна, и ежегодният конкурс „Бисерче вълшебно” на сайта „Детски книги” за детско-юношеска литература, в който не друг, а читатели на възраст от 6 до 15 години избират победителите сред своите връстници. 

На 2 април се ражда известният в цял свят писател Ханс Кристиан Андерсен и в негова чест през 1967 г. тази дата е обявена за Международния ден на детската книга. Подобно на всичко случващо се тук българската илюстрация също трябва да догонва западните страни и докато при нас тепърва започва да има печатна дейност, то Европа вече може да се похвали с традиции в изкуството на книгата и детската илюстрация. 

В България илюстрацията за деца се ражда от ръцете на художници, които не се занимават конкретно с нея. Така историята поставя в началото автори, за които малцина подозират, че са рисували "книжки". Антон Митов, Иван Мърквичка и Йосиф Обербауер работят често заедно и през 1895 г. започват да издават първото по рода си списание "Изкуство", в което изграждат и първите литературно-художествени образи – тези на Левски, Огнянов, Рада, Боримечката. 

Едва около 1920 г. на пазара се появяват детски книжки такива, каквито ги познаваме и днес, като някои от илюстраторите им печелят световно признание и книгите им са представени на Изложението на детската книга в Женева през 1929 г. Същата година, през която Световната икономическа криза стига и България. 

През следващите години печатните технологии у нас се развиват, пазарът на детски книги расте и българите имат огромен избор от местни заглавия. Сирак Скитник, Никола Петров, Илия Петров, Александър Жендов, Вадим Лазаркевич, Георги Атанасов и Илия Бешков са големите имена, които поставят основите на детската илюстрация и изграждат нейния собствен характер и живот. 

Съвсем очаквано през 1944 г. игривите горски обитатели са заменени с отговорни чавдарчета и антифашистчета, частните издатели и печатници стават държавни и така писателите, илюстраторите и малките читатели са грубо подложени на облъчването на "Отдел пропаганда и агитация" на ЦК на БКП. След смъртта на Сталин и Априлския пленум догмите започват да отслабват и чак след голямата политическа чистка през 1962 г. една нова идея си проправя път в българското изкуство – идеята за родното, традиционното, фолклорното. 70-те и 80-те години са най-силните години на печатната книга в България, а на пазара работят три емблематични поколения автори като Илия Бешков, Борис Ангелушев, Стоян Венев, Любен Зидаров, Евгений Босяцки, Нева Тузсузова, Мана Парпулова, Иван Кьосев, Александър Поплилов, Христо Нейков, Мира Лехчанска, Иван Кожухаров, Александър Денков, Румен Скорчев, Петър Чуклев, Киро Мавров, Стоян Атанасов, Ани Бобева, Тоня Горанова, Иван Димов, Текла Алексиева и много, много други. 

1989 г. поставя края на детската илюстрация у нас. Държавните издателства и печатници са закрити и след това болезнено дежавю на случилото се в края на 40-те години бързо ориентиралите се бивши държавни издатели започват да печатат всичко, до което са имали достъп на различни панаири на книгата в чужбина. И без да ги притеснява въпросът за авторските права, завладяват пазара на детски книги у нас - с чужда продукция. Дори новосъздаващите се през това време издателства и издателски къщи прибягват до подобни хитрости и рядко предлагат свои собствени книги (подобен сюжет наблюдавахме отново на пл. "Славейков" няколко години по-късно с пиратски дискове). Вследствие на това оттегляне от родната илюстрация и книга редиците на българските илюстратори видимо оредяват и до края на 90-те години те се броят на пръсти, като много от тях напускат страната (Ясен Гюзелев, Ада Митрани), а други потъват в забвение. До ден днешен книжните борси са всъщност прекупвачи на европейска и от скоро на азиатска продукция, а родните ни професионални илюстратори или работят за чужди автори, или са на изчезване

Actualno.com
Actualno.com Отговорен редактор
Новините днес