Антон Дончев я нарича „амазонка във войната за душите на хората“. А Павел Матев казва: „В нея наистина има нещо неистово. И слава богу! Тя се е посветила на перото и на правдата“.
Удивителни са номерата на нейния луд век. Тя – Лиляна Стефанова – свидетел, участник в съдбовни събития и поврати, в бурите на времето. През 1945 г. поднася букет на Георги Димитров в Народния театър. Като студентка в Москва цяло денонощие се реди, за да се прости със Сталин. След десетилетие е в САЩ, когато Америка плаче за Кенеди. Като председател на българския ПЕН-център обикаля целия свят на бурни писателски форуми и свои авторски рецитали. В продължение на 25 години е главен редактор на издания с огромно влияние и престиж. Заместник-министър на просветата, заместник-кмет на София. С нестихващ творчески подем продължава да пише и да издава. Автор на повече от 50 книги. Превеждана на 31 езика. Общият тираж на книгите й надхвърля 1 милион екземпляра.
В „Моят луд век“ читателят ще открие богатство от необичайно и дори ексцентрично свързани весели, чудновати, възхитителни истории. Ще попадне в свят, където се сблъскват абсурд с абсурда, овехтялото с бъдещото, отчаянието с тържеството на живота – завиден кураж да открехнеш страници, в които до днес никой не е надниквал! Лиляна Стефанова не се бои да признае: „Дори да ви кажа, че се отказвам от поривите на кръвта си и виното на любовта – не вярвайте“. Тази книга е метафора на вечното надбягване с младостта...
"Нека живеем в нейния словесен свят, създаден от голям майстор, защото в него царуват истината и красотата, любовта и доброто, разумът и надеждата."
Панко Анчев
Лиляна СТЕФАНОВА е родена на 17 април 1929 г. в София. Завършва режисура в Държавния институт за театрално изкуство, а по-късно Литературния институт „Максим Горки" в Москва. Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва писателската програма при Държавния университет в Айова, САЩ (1980).
Авторка е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, творби за деца, сред които "Обич и мъка“, „Слънцето ме целуна“, „Глас от бъдещето“, „Огнена орбит“, „Южен бряг“, „Една есен в Америкa“, „Вулканите на Мексико димят“, „Япония без кимоно и ветрило“; сборниците с есета „Време и дълг“, „Пиша - значи обичам“; книгата с очерци „Светлината иде от хората“, „Свят в 33 лица“, „Другата в мен“ и др.
Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите ѝ надхвърля един милион екземпляра.
Лиляна Стефанова е носителка на най-престижните литературни награди, между които са: Награда на СБП за „Една есен в Америка” (1964), за „След полунощ“ (1981), за „Още и още“ (2009); Националната Димитровска награда (1971); наградите „София“ за поезия (1975) и за сценарий (1978); Националната награда „Станка Николица“ (1976); Националната награда за поезия „Яворов“ (1983); Наградата на Съюза на българските преводачи (1984); Награда на Съюза на Московските писатели (2008); Националната награда „Дора Габе“ (2008).
