Обхващащ огромен времеви период, епичният роман на Митко Маджунков „Кулата на хълма“ (превод Мариян Петров, изд. Книги за всички) представя търсенето на безсмъртието като функция на пространството. Хълмът е алюзия на Балканите, застинали в своето съществуване извън времето и пространството на останалия свят, наречен алегорично и може би съвсем справедливо „Леден“.
Проследявайки различни случки от живота на героите си: Лазар, Аврам, Малкия Ордан, Жълтия Лесо, стареца Леонида…, авторът постига на практика въздействащо изображение на доброто и злото, на красивото и грозното, на извисяващото и низкото в човешкото общество. Внушенията му се асимилират дълго, носейки читателска наслада страница след страница и най-вече – след прочитането на цялата книга.
Авторът – Митко Маджунков, е носител на много литературни награди, като наградата "Исидора Секулич" за сборника с разкази "Убий говорещото куче" (1974), "Рациново признание" (за "На ръба на света"), „Войдан Чернодрински" (за "Големият дим" и за "Сянката"), наградата на "Детска радост" за роман на годината (за "Домът на Александър"), наградата на Македонската литературна фондация за книга на годината (за „На другия край”), наградата „Роман на годината” за 2013 г. (за „Птици от миналогодишните гнезда”), два пъти печели годишната награда на Струмица.
„Кулата на хълма“ се смята за негово капитално произведение. Символно богато на пластове, сложно и загадъчно, то несъмнено ще бъде четено и интерпретирано по различни начини в бъдеще, ще придобива смисъл и значения във времето. Такова е мнението на акад. Влада Урошевич.