Марина Цветаева (1892-1941) e една от най-големите поетеси на XX век. Красивите й, предизвикващи възхищение стихове са добре познати, както в Русия, така и по целия свят, но за личния живот на тази необикновена жена се знае малко. В книгата „Живот в огъня“ (ИК „Изток Запад”) видният философ и литературовед Цветан Тодоров разкрива малко известни факти и подробности от изпълнения с повратности и страдания, но и с много любов и поезия живот на Цветаева.
Марина Цветаева започва да пише поезия още в детските си години и постепенно това се превръща в смисъла на живота й. За нея да пишеш означава да живееш – именно в това тя влага цялото си същество. Стихията, с която се отъждествява е огънят, а силата в която вярва – любовта. Обърната към вътрешния си свят и самобитната си душевност не успява да изгради връзка с реалния живот. Неслучайно в личните й записки и писма срещаме: „искам да живея с душата си“ и „в жилите ми тече не кръв, а душа“. Това противопоставяне на вътрешно–външно, материални грижи–духовно търсене, е ключово за поетесата.
Родена в семейство на интелектуалци, до 1917 г. Цветаева води живот, който й позволява да остане в света на стиховете и любовта без да се влияе от заобикалящата я реалност.
Революцията в Русия води до глад и разпадане на старите социални връзки. Съпруга на белогвардеец, с две малки деца, Цветаева трябва да се пребори с мизерията в един нов, напълно чужд свят. През тези тежки години умира малката й дъщеря, семейството е принудено да емигрира в Прага, а по-късно се мести в Париж. Постоянната смяна на местоживеене, множеството трудности, бедността, гладът, несигурността са неизменна част от ежедневието на поетесата. В тези тежки условия се ражда и синът й Георгий. Слабохарактерен, мъжът й не може да бъде опора на близките си и с течение на времето Марина Цветаева се отчуждава от него и дъщеря си, които решават да се върнат в Съветска Русия. Поетесата, за която верността към хората, които обича е на първо място, решава да ги последва заедно със сина си, но в родината си се сблъсква с арестуването на мъжа си и изпращането на дъщеря си в лагер. След избухването на Втората световна война, останала без дом и средства за препитание, на ръба на силите си, поетесата слага край на живота си. Това, което поразява, е че въпреки трагедиите и трудностите, тя не престава да пише и да обича, защото „любовта е Бог“.
„Живот в огъня“ е книга преди всичко за любовта и силата на човешкия дух. Изданието съдържа лични тетрадки, любовни и приятелски писма, както и други изповедни документи, в които се разкрива вътрешния мир на талантливата поетеса. Цветаева умира, така и не успявайки да събере записките си в книга. Роденият в България френски литературовед и философ Цветан Тодоров с много любов и вещина, подрежда и коментира изповедните й документи, групирани в рамките на няколко големи хронологични раздела .Така пред читателя се разкрива разтърсващият разказ на поетесата за живота й и времето, в което живее. Трагичната й съдба е пряко свързана с тогвашната история на Европа, белязана от световните войни и установяването на тоталитарни режими.
Цветан Тодоров е световноизвестен философ и литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик, историк на философската мисъл и културолог. Смятан е за един от най-изтъкнатите световни интелектуалци. Автор е на редица трудове, сред които и преведените на български език „Страхът от варварите“, „Новият световен безпорядък“, „Интимните неприятели на демокрацията“, „Завладяването на Америка“, „Гоя в сянката на Просвещението“.