Любовта на 45-годишния мъж е роман за личната революция на един мъж на средна възраст. Той се опълчва срещу съществуващите норми на обществото и побеждава. Но не чрез насилие и омраза, а чрез смирение. В този смисъл романът е история за смирението пред собствените чувства.
Революцията на Антон К. е най-вече срещу превърналия се в норма предразсъдък, че щастието на едни носи нещастие на други. Както и този, че удоволствията са грях. Грях дори и в най-съвременния, консуматорски смисъл. Революция също и срещу предразсъдъка, че мъжът не трябва да се оплаква. И срещу доста други.
Героят на този роман, Антон К. се влюбва въпреки господстващата представа, че след една определена възраст това е неприлично и некрасиво. А се влюбва в красиво момиче, просто защото именно това е част от бунта му – срещу лицемерното изискване – интелектуално и морално – че не телесно красивото е красиво, а че красиво е нещо друго… Антон К. иска да върне нещата към първичната им, ясна и категорична същност. Към това, което той чувства като своя изконна истина. Която е истина както на душата, така и на тялото.
Той е живял като повечето мъже на своята възраст – търсейки удобна философия, която да обясни и оправдае изсъхващото му, лишено от страст сърце. Но когато се влюбва, той става жив и страстен борец за правото на всеки човек да чувства така, както той самият иска. А не както се очаква от него. Той става неуморен адвокат на любовта, която според него е винаги и във всеки случай невинна. И с тази своя борба рискува да стане антипатичен.
Но коя истина не рискува това?
