70 години ни делят от първото издание на един от най- забележителните български романи- „Тютюн“ от Димитър Димов. Краят на септември на много места в страната бе белязан от събития, припомнящи живота и творчеството на писателя и историята на романа.
Една по- различна изложба все още може да се разгледа в Пловдив- родното място на романа „Тютюн“, градът, дал атмосферата и прототипите на главните герои в него. Тази изложба се нарича „Литературната аптека на Димитър Димов“, намира се в Дома на културата „Борис Христов“ и е съвместна проява на Къщата- музей „Димитър Димов“ и Музея по медицина в Медицинския университет в Пловдив. Експонатите дават допълнителен щрих към разбирането на творчеството на писателя, фокусирано в трите му най- известни романа- „Поручик Бенц“, „ Осъдени души“ и „Тютюн“.
Димитър Димов е ветеринарен лекар по образование, той прави научна кариера в тая сфера, успоредно твори в двете толкова различни области- литература и ветеринарна медицина и това е едно от откритията на изложбата. По едно и също време той пише „Поручик Бенц“ и дисертация върху формите на биволските прешлени. Периодът е 1933- 34 година. С романа, издаден през 1938 година от издателство „Братя Миладинови“ той влиза в българската литература, а с дисертацията придобива титлата доктор по ветеринарна медицина. По времето, когато започва да пише „Осъдени души“, в Годишника на Софийския университет излиза научният му труд „ Два случая на разнообразни уродства при свински фетуси“.
В романите на Димитър Димов има много медицина, много диагнози, казва директорът на Музея по медицина доц.д-р Георги Томов. Така се оформя и литературната аптека, която младият още медицински музей може да илюстрира с оригинални опаковки на лекарствата, споменати от писателя. Виждаме и точните цитати, в които се говори за тях. Отделно са обяснени и историите на всяко лекарство, техните откриватели и приложението им. Този допълнителен щрих обогатява разбирането не само на писателя, но и на епохата, в която твори. Показани са лекарства като морфин, сулфонамиди, беладона, кардиозол, веронал. Цитатите, в които те са споменати, отвеждат към „Осъдени души“- тежката зависимост на Фани Хорн от опиата, епидемията от коремен тиф. Веронала се споменава в „Поручик Бенц“, това е първият барбитурат- сънотворно, открит през 1903 година. Там се споменава и аспирина, чиято оригинална опаковка виждаме пак в изложбата. Проследена е и историята на кардиозола, едно спорно лекарство, което по- късно е забранено.
Писател, учен, медик- Димитър Димов създава едни от най- интелектуалните романи в българската литература. Създавайки изящна художествена проза, писателят се опира на реални факти, реални събития, реални хора. Затова и колкото повече познания има читателят за времето, което той описва, толкова по- добре ще го разбере. Изложбата в Пловдив със сигурност дава още един мост към неговата вселена.
