Историята е полезна, не защото четем в нея миналото, а защото четем в нея бъдещето. С такава нагласа разтворих новата книга на д-р Костадин Костадинов "Кратък наръчник по македонския въпрос". Въпреки, че не съм особен почитател на историческите трудове, които от гледна точка на дистанцията на времето са винаги пристрастни, в светлината на днешните нелюбезни отношения между Р Северна Македония и България, Наръчникът грабна вниманието ми от самото начало.
"Както е добре известно, не всички българи са македонци, но всички македонци са българи". Tози шеговит постулат на д-р Костадинов намира своето историческо и документално основание в новата му книга.
Книгата съдържа подробна историческа, филологическа и етнологическа справка за Македония. Има подробна информация за това колко българи, албанци, турци, цигани, власи, сърби и бошнаци живеят във всяка една община на страната. Събрани са десетки карти, таблици и илюстрации, показващи нагледно защо македонците са българи и говорят български език.
Винаги сме знаели, че историята, пресъздадена от съвременниците ѝ чрез писма, речи или документи, често се оказва най-автентична, тъй като не е пречупена през призмата на времето и позволява на съвременния човек да направи информиран избор в какво да вярва.
Артър Ж. Евънс е един от тези хора. Той е бележит английски археолог и етнограф, добър познавач на Балканите. Като член на Британската мисия за подпомагане на пострадалото население в Македония след Илинденското въстание, Евънс сам е участвал на място в разпределението на помощите.
Писмото, което изпраща до в. "Таймс“ на 30 септември 1903 г., носи многозначителното заглавие "Кои са македонците?".
Ето какво пише сър Артър Евънс: "Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма "македонци". Там са българи. Там има румънци – останки от латиноговорещите жители на римо-илирийските провинции, които още се намират в планинската верига на Пинд и в съседните градове. Там има гърци, вкл. повече или по-малко изкуствено елинизирани румънци. Там има турци, вкл. мохамедани-българи, и някои истински турски села по Вардардаската долина, представляващи население, по-ранно от отоманското завоевание. Там има една примес от шкипетари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно голямо испански говорещо еврейско население в Солун. Но там няма "македонци" – пише Евънс - Фактът е, че дори в тази страна, и то при заинтересованите усилия да се скрие истинското положение, голямото надмощие на българския елемент е само непълно признавано. Аз мога само да кажа, и то от мое лично наблюдение след проучване почти на цялата вътрешност на областта, че вън от тесния пояс, вече споменат, и някои малки градски центрове, практически цялата маса от население е славянска, говореща характерно български диалекти".
Фактите, изнесени от д-р Костадинов в този Наръчник, са неоспорими. Ако някой все още ги оспорва, е достатъчно да си припомним, че най-важният писмен паметник за тях е от 1860 г. Тогава излиза сборникът с български народни песни от Македония, съставен от Стефан Веркович. Сборникът е озаглавен "Народне песме македонски бугара". Какво по-голямо доказателство от това заглавие? Стефан Веркович – най-големият сръбски фолклорист на XIX век. Неговата научна добросъвестност го кара да напише още в предговора към изданието, че народните песни, които е събрал, доказват безспорно българския характер на населението по земи, към които от край време посягат сърби и гърци, а след възникването на македонизма и агресията, на т. нар. "македонци". Затова фолклористът Стефан Веркович е недолюбван в родната си Сърбия, а в Царство България Народното Събрание му гласува пожизнена пенсия, в знак на признателност.
Или пък Цариградската конференция от 1876–1877 година, която е най-важното международно признание за българския характер на македонското население. Великобритания, Франция, Австро-Унгария, Германия, Италия и Русия, т.е. Великите сили, юридически признават Македония за част от българското етническо пространство с подписите си под проекта за бъдещото устройство на българската държава.
Ето защо д-р Костадинов заявява по повод новоизлязлата си книга: "Българската национална идентичност на македонските славяни не е будила съмнение у никого. Столетия наред тя е явно демонстрирана от самото македонско население - във всяко едно отношение - българско. Въпреки погрома, извършен над българщината през 40-те години на ХХ в., Македония е, и ще остане българска земя".
Историк по образование и българофил по призвание, д-р Костадинов е посветил научните си интереси изцяло на историческите доказателства за героизма и родолюбието на българите в многовековната българска история. Все неща, които днешните управляващи или забравят, или умишлено неглижират.
"Запазване на българщината и българското национално самосъзнание, съхраняване на националния идеал за "чиста и свята република" - това е причината да стана част от политическия живот на страната", казва Костадинов: "Българските политици трябва да вземат решения с грижа за българските граждани и държава".
Идеята на "Кратък наръчник по македонския въпрос" е историята на македонския въпрос. Книгата не е за специалисти. Тя е за много широк кръг от хора, които се интересуват и се чете на един дъх.
