Какво е общото между Александър Втори, Чехов и средностатистическия руски олигарх от началото на ХXI век?
Комплексът на гепарда.
Не знам доколко е справедлива репутацията на това животно, но се смята, че гепардът не се сношава с една самка два пъти – всеки път му трябвали нови жертви. На Александър Втори, един от най-похотливите зверове от похотливата династия Романови, му водели нощем девици в Зимния дворец. Чехов, ако нямал нови почитателки, ходел по публични домове. Днешните олигарси организират конкурси за красавици и после ги водят със себе си по целия свят. Броячът цъка непрестанно: нито ден без тек.
Означава ли това, че най-голямото постижение на мъжете, които имат власт, талант или пари, е непрекъснатата смяна на младото женско тяло? Огромното мнозинство мъже мечтае или прогонва от себе си мисълта за женско разнообразие, но тези мъже са обречени на вечно повторение. Колкото по-малко „успешен“ е мъжът, толкова – и това го знаят всички – по-малко шансове има да се наслади на количеството на женското качество. Вярно, има един тип мъже красавци, надарени със сексуална привлекателност, които предизвикват у жените душевна нега независимо от социалните си успехи, но това вече си е наистина из живота на
животинския свят. Тук имаме предвид онези, които завоюват жените не с физическите си достойнства, а със своята изключителност. Нещо повече, успешният бизнесмен, модният писател и човекът на висок пост във властта се разбират от половин дума именно когато си говорят за жени. Очите им засияват. Те може да са политически врагове, може да не се понасят, но бройката ги обединява – именно тя обединява властта, таланта и парите. Това не означава, че всеки човешки гепард се гордее с броя покорени хубавици и се занимава с момчешко трупане на целувки – броячът цъка не защото мъжът иска физическа любов или дори само победи, а защото иначе не може. Не може, защото смяната на жените става част не само от житейския успех, но и част от жизненото пространство, от смисъла на самия живот.
Всъщност дори не е съвсем ясно коя е отправната точка. Желанието да имаш много жени ли поражда волята за успех, или постигнатият успех се реализира в победи над жените? Най-вероятно между тези позиции няма противоречие, макар че именно успехът разширява представата за невероятните възможности на натрупаната бройка. Във всеки случай дори без Фройд е ясно, че повишената сексуалност също е елемент на изключителността, който може, макар и не винаги, да се съчетава с други нейни елементи. Самото преследване на ново тяло в крайна сметка се оказва заместител на някакво по-значително постижение, може би дори
преграда, пречка за неговото разбиране. Жените биват сменяни във всички епохи, но особено тогава, когато няма по-достойни дела. Но нима Александър Втори не е освободил селяните? Нима Чехов не е написал „Дамата с кученцето“? Нима маршал Жуков – още един поклонник
на бройката – не победи нацистите? Да. Всички те по своему са победили. Жените са наградата за такива победи. Но това е друго поле на победите. Мъжът, който трупа бройки, по принцип страда от объркване на метафизическото си съзнание. Похотта е лекарство не само срещу житейската скука, но и срещу мистичното любопитство. Не току-така мистиците са смятали и смятат и до днес земната любов за пречка на
митичните прозрения. Комплексът на гепарда, който отчуждава таланта, властта и парите (те често, разбира се, се смесват едни с други) от абсолютните истини, всъщност предпазва живота ни от прекалено бързо разгадаване. Той излива енергията в женския съсъд. В нашето чейндж бюро откровението се разменя срещу наслада.
Превод от руски Иван Тотоманов
Из „МЪЖЕТЕ – ТИРАНИ, МЪЖЕТЕ – ПОД ЧЕХЪЛ“, издадена от „Факел експрес“.