Излезе вторият том на дългоочакваното ново издание на „Княжество България“ (ИК „Изток Запад“). Изследването на историка Георги Г. Димитров обхваща периода от появата на османците на Балканския полуостров до навечерието на Руско-турската освободителна война. Събитията, засягащи българската история, са разгледани в широк геополитически контекст, а изпълненото с богат фактологичен, историографски и илюстративен материал издание е ценно за всеки, който се интересува от българската история.
Историкът Георги Г. Димитров започва втория том на своето изследване, озаглавено „Княжество България“, с навлизането на османците на Балканите. Авторът проследява взаимоотношенията между балканските държави и обръща специално внимание на политическата обстановка в България, Сърбия и Византия. Освен че проследява хронологично владетелите на османците с най-характерните събития от тяхното управление, той разглежда задълбочено и институцията на еничарите като съществен фактор в историята на империята.
В изданието са проследени бунтовете и въстанията на българите в хронологичен ред, а с фактологична точност са разгледани отношенията със съседните европейски държави и впоследствие – с Русия и с Великите сили. Авторът поставя акцент върху хайдутите и последвалото четническо движение, както и върху дейността на ключови фигури от българската история като Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Райна Княгиня и др.
Очевидец на много от събитията непосредствено преди Освобождението, Георги Димитров е допълнил спомените си с разкази на други съвременници и техните лични архиви.
Априлското въстание, неговите подготовка, избухване и потушаване са изследвани също подробно в книгата. Авторът се спира и върху участието на българите в освободителните борби на другите балкански народи, като проследява събитията, свързани с Цариградската конференция и създаването на Българската екзархия.
Георги Г. Димитров е проучил задълбочено историографията до момента на написване на „Княжество България“. Един от авторитетите, на които често се позовава, е Константин Иречек и неговият фундаментален труд „История на българите“.
Подобно на първата част, и вторият том на „Княжество България“ е детайлно историческо проучване върху опитите за постигане на независимост и политическите движения на българите през периода на османското владичество. Богатата фактология и разглеждането на събитията в широк геополитически конспект правят книгата важен източник за познаването на българската история. Една от основните цели на Димитров е чрез труда му българите да не забравят своите герои: „Но ако един народ не познава заслугите на своите отлични мъже, значи той не е достоен и да има такива синове.”
Георги Г. Димитров (1838-1906) e български учител, книжар, общественик. Срещнал поредица трудности в следосвобожденска България, той е принуден сам да финансира издаването на труда си „Княжество българия“, в резултат на което се разорява и умира в бедност. Показателен за живота на българския будител е текстът на некролога му: „Така загиват скромните ратници, които са жертвали живота си, за да издигнат пред света величието на своя народ.“
