Ние, хората, не сме точно романи. Не сме и къси разкази. В крайна сметка ние сме събрано творчество.
Във всяка книжарница, в почти всеки литературен клуб в САЩ, Северна Америка и други места по света се обсъжда новата книга на Габриел Зевин - „Книжарничката на острова”. Рядко някоя книга впечатлява така хората и от двете страни на книжната верига – книжари и читателите. И има защо. Авторката Габриел Зевин е направила нещо старомодно и рядко срещано напоследък – написала е прекрасен роман – без претенциите за екстравагантност, без модернистични похвати. Красива история, която е едновременно трогателна и забавна, лишена от досадна сантименталност. И най-вече – изпълнена с великолепен оптимизъм за бъдещето на книгите и книжарниците и за хората, които обичат и двете.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото й: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
„Книжарничката на острова” ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото нeсъвършено съвършенство.
„Книжарничките и библиотеките ни дават определението за добро, казва Зевин. Когато влезеш в някоя от тях, го правиш не за да оцелееш – от тях не вземаш вода или храна, правиш го, за да разшириш интелектуалния и емоционалния си живот, както и живота на хората, които познаваш. Доказано е, че четенето пробужда емпатия в хората, особено сред младите”, нещо което Зевин оценява изключително добре от позицията си на автор на романи за тийнейджъри и за възрастни.
Романът е умен, забавен, неочаквано сериозен и на моменти тъжен. „Исках да пиша весели неща, но тъжните дойдоха заедно с тях. Така е в живота. Губиш, продължаваш, печелиш, продължаваш, израстваш и от болката, и от радостта”. Книгата „Книжарничката на острова” печели сърцата на читателите именно защото не се бои от силните емоции. „Имам усещането, че напоследък думи като „емоционално” и „сантиментално” се възприемат като нещо лошо. Но аз не искам да чета неща, които не могат да ме накарат да почувствам нищо.”
