Темата за бъдещето винаги ни интригува – особено в началото на всяка календарна година. Търсим прогнози за бъдещето и с мисълта за надежда за по-добро – често четем хороскопа си, търсим икономически прогнози или какви ще са тенденциите в професията, която упражняваме, вълнуваме се кои филми да очакваме... Струва си обаче да сме наясно какво казва науката за бъдещето, защото тя е далеч по-далновидна спрямо нашата собствена прозорливост. Може ли бъдещето да има история? Доколко напред във времето може да се предвиди какво ще се случи с човечеството и цивилизацията? Какво ни очаква в следващите няколко години? А какъв ще бъде светът след 20, 50 или 100 г.?
Справочникът на Кийт Мансфийлд „Бъдещето накратко” (изд. Книгомания) дава както конкретни отговори, така и очертава тенденции в редица области на познанието. Авторът представя в хронология 200 футуристични концепции и технологии, които ще променят света. Някои от тях ще се сторят на читателя твърде смели, абстрактни, непостижими, дори невъзможни, но всички те свидетелстват за развитието на човешкия ум и способността му да изобретява и да променя цивилизацията. В томчето от близо 420 страници с черно-бели илюстрации се проследяват като на кинолента историята на промените, които ни предстоят, и как ще се отразят върху човека. Засягат се теми като начин на живот, промени в обществото, технологии и наука, дефицити и решения, световна политика, войни, изкуствен интелект и много други. Включените са и теми като: има ли заплаха за човечеството, каква ще е съдбата на планетата Земя и Вселената, ще се осъществяват ли космически пътувания, ще постигнем ли безсмъртие – те не целят всяване на апокалиптични мисли, а по-скоро имат роля на предупреждение и стимул да вземем мерки и изградим стратегия за противодействие навреме – например намаляване на въглеродните емисии, политика срещу застаряване на населението в определени държави и т.н.
Кийт Мансфийлд всъщност е много оптимистичен за времето, в което живеем, и смята, че днес всички сме късметлии. Ето защо:
„В цялата история на човечеството днес се живее най-добре. Бедността е най-ниска, а продължителността на живота е най-висока. Страшни болести, като едрата шарка и детския паралич, са заличени. Можем да проследим скоростта на човешкия напредък от аграрната революция преди десет хиляди години до Ренесанса, изобретяването на книгопечатането и научната и индустриалната революции. Това развитие е пряко свързано с живота в общности и по-късно в градове, както и с обмяната на идеи. С изобретяването на компютъра в средата на ХХ век почти цялото човешко познание днес е на една ръка разстояние; можем да споделяме мисли с широк кръг от приятели и колеги – никога не сме били по-свързани.”
Макар да виждаме миналото, не можем да го променяме. За разлика от него бъдещето е изцяло потенциал, който хората могат да моделират. Важното е да се следва ходът на прогреса и да не се обезкуражаваме от т.нар. шок от бъдещето, съветват ни учените. Към тази теза са се придържали изявени имена като Робърт Бойл, който предсказва трансплантацията на органи и използването на постоянно изкуствено осветление; Никола Тесла е далновиден за появата на роботите; Артър Кларк споменава в романите си за сателити, развитието на комуникацията и появата на смартфоните, а Айзък Азимов – безпилотните автомобили.
Най-общо казано, за да предвидят бъдещото състояние на една система, учените съставят компютърен модел, в който се задават първоначални условия и се провежда симулация на тази „динамична система“ във времето. Звучи парадоксално, но значително по-лесно е да се предскаже климатът след 15 години, отколкото времето след15 дни поради дългосрочните тенденции, които намаляват отделните ефекти от краткосрочните.
„Бъдещето накратко отговаря и на въпроса защо предвиждаме бъдещето: „защото искаме да го моделираме” и за да следим тенденциите. Трябва да имаме предвид обаче, че скоростта на прогреса непрекъснато се увеличава. Така технологиите водят до индустриалната революция и технологичният напредък днес се е превърнал в синоним на модерно развитие. Поради засиления обмен на идеи между хората се предвижда достигане на технологична „сингулярност“ в бъдеще, след която ще настъпи качествен скок, свързан с технологично ускорение от много по-висок порядък от този, установен с настъпването на индустриалната революция например. Какви ли ще са преломните събития, които ще формират нова технологична среда?
„Най-големите промени ще бъдат тези, които не можем да предвидим – ключови изобретения, които напълно ще преобърнат познатия ни свят. Това е определението за сингулярността – точката, в която изкуственият интелект ще промени света ни до такава степен, че собственият ни човешки интелект ще стане несъстоятелен.” – обобщава Кийт Мансфийлд
