Видният български траколог Димитър Попов изследва проблематиката на тракийските религиозни вярвания в своя труд „Тракийска религия“ (ИК „Изток-Запад“). Ученият показва разликата между тракийския и гръцкия орфизъм и едновременно с това проучва идеологическата основа на духовния живот в Древна Тракия от края на ІІ хил.пр.Хр. до VІ в.пр.Хр. и след това.
Вярата в Слънцето-бог е широко разпространена в районите на Източното Средиземноморие и в Египет през древността. Следствие именно на това широко разпространение и на културните взаимодействия в тези региони се появява и тракийският орфизъм, разгледан обстойно от авторитетния траколог проф. Димитър Попов в монографията „Тракийска религия“.
Тракийският орфизъм, твърди Попов, е „устна, аристократична доктрина, която дава идейни корени и на гръцкия орфизъм, и следователно е по-ранна от литературно обработеното елинско мислене и принципно се различава и съвсем не съвпада с него“. Ученият дефинира дълбоката разлика между гръцкия и тракийския орфизъм, като едновременно проучва идеологическата основа на духовния живот в Древна Тракия от края на ІІ хил.пр.Хр. до VІ в.пр.Хр. и след това.
„Тракийска религия“ е опит да се обобщят наблюденията на автора върху проблематиката на тракийските религиозни вярвания. В изследването са разгледани същността на доктрината на безсмъртието при траките и на механизма на функционирането й, на вездесъщите фигури на Великата богиня-майка и на нейния син – Слънце (и съпруг едновременно): Върховния бог, на царя-жрец (царя-бог) – най-истинната рожба на техния свещен брак. Авторът обръща внимание също и на жреците, и на жреческите колегии.
Това второ, подобрено и допълнено издание на „Тракийска религия“ би представлявало интерес не само за тесни специалисти в областта, но и за всеки, който е увлечен от древността.
Димитър Попов е професор и доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където води лекционни курсове в областта на античната история и култура и на тракологията. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в Средиземноморския свят и до религиите на индоевропейците, в частност на траките. Сред трудовете му са монографиите „Древни общества и култури“, „Траки: Исторически и културен обзор“, „Приказна Древна Тракия“, „Гръцките интелектуалци и тракийският свят“ и др.
