Наскоро излезлият наръчник „Как мисли тийнейджърът?“ (изд. Книгомания) се превърна в настолно четиво за немалко родители, чиито деца в момента преминават в т.нар. трудна възраст. Изданието е част от международна копродукция на престижното издателствоDK и продължение на вече популярната у нас книга „Как мисли детето?“. Авторите Танит Кери и клиничният психолог д-р Ангард Ръдкин отново предлагат практическа детска психология за модерни родители, като на страниците на „Как мисли тийнейджърът?“ „разиграват“ над 100 сценария на най-често срещаните проблеми, с които ще се сблъскате, по време на съзряването на вашето дете от 13 до 18 години. Ценното в наръчника са предложените отговори, които ви насочват как да действате в момента на случването и в дългосрочен план. Сценариите са съпътствани и от съвети, за да ви предпазят да не уязвите неволно тийнейджъра и това да се превърне в емоционален проблем в бъдеще.
Книгата е разделена на три части, като последователно се проследява какво се случва в мозъка на подрастващите в различните възрастови групи: 13 – 14 години, 15 – 16 години и 17 – 18 години. Макар умовете им да не се характеризират с разсъдливост и предсказуемост, то изследванията на съвременната наука никога досега не е била толкова развита, чеда ни даде научни обяснения защо децата реагират по съответния начин. В ситуациите в книгата се редуват „тя“ и „той“ роли, но повечето ситуации се отнасят и до двата пола.
Предложените над 100 ежедневни сценария, в част от които със сигурност сте били участници, целят да се потуши напрежението, да се избегнат или предвидят тревожни ситуации и да ви дадат идея за стратегия в дългосрочен план как да подобрите взаимоотношенията си с тийнейджъра. Не забравяйте, че на първо място трябва да покажете съпричастност, да общувате открито и да внесете усещане за спокойствие и сигурност, а не с нотка на раздразнение да обобщавате, че и други имат същия проблем – така само ще превърнете проблемните моменти в „експлозивни“.
Този интензивен период на растеж има и положителна страна – способността за учене е много по-голяма. Затова авторите съветват родителите да намалят „натякването“ и да внимават с прекомерните наказания, защото така карат тийнейджъра да „изключи“ или да превключи в режим „борба или бягство“, което няма да доведе до нищо градивно в общуването ви. По-уместно е да се предложи подкрепа, напътствия и изслушване. Грешен подход на родителя е да се подведе и да потушава всички бунтове на младия човек и да премине към абсолютна закрила и „опекунство“– така пък го лишавате да се превърне в самостоятелна личност, която умее да поема отговорност за постъпките си и умее да се справя и без вас. Приемете, че в този период мозъкът им се развива и са устроени да търсят вълнения и да рискуват. Енергията и оптимизмът им ще внесат живителна в струя във вашия собствен живот, казват авторите на „Как мисли тийнейджърът?“.
