Да бъдеш родител е едно от най-предизвикателните, приятни, трудни, забавни и невероятни изживявания, които разделят живота на преди детето и след като се появи. Никой не знае как да бъде родител преди да стане такъв и даже не подозира колко малко се опознава и колко много има да се учи на търпение, приемственост, отговорност, всеотдайност, емпатия. Докато отглежда детето си, родителят има и шанса отново да изживее детството си: да прочете любимите си детски книги, да скача в локви с гумени ботуши, да прави ангели в снега… Но и да се справя с гневните изблици и страхове на малкия човек; да му е опора, когато плаче и е тъжно; да го забавлява, разбира, изслушва; да преоткрива света, защото „родителите са цялата му вселена и начинът, по който те се отнасят към него, се отразява на себеоценката му“. Да, от родителя се очаква да бъде и приятел. Балансът е труден. Затова наръчникът „Как мисли детето?“ предлага 100 от най-често срещаните сценарии през първите седем години на детето и какво се крие зад поведението му. Тя превежда неговите реакции на езика на възрастния, учейки го да ги тълкува по-добре. Изданието е цветно, с много илюстрации и инфографики, и с подходящо оформление на разиграните сценарии, а това ви помага асоциативно да запомните предложените решения. Друго удобство е, че наръчникът „Как мисли детето?“ може да се чете избирателно, по теми, или да потърсите решение на конкретна възникнала ситуация.
Целта на „Как мисли детето?“ е да усъвършенства общуването между родител и дете. Благодарение на развитието на невропсихологията, никога не се е знаело толкова за детското развитие колкото днес. Дадените препоръки са в реален контекст и макар събраните съвети да не обхващат всички възможни ситуации, двамата съавтори (които общо имат пет деца) подсказват на съвременните родители „правилните“ думи и действия в определени ситуации, за да се открие най-полезната стратегия. Изданието се позовава на задълбочени изследвания по детска психология и невропсихология и ни припомня как да види света през очите на детето.
Авторите, Танит Керет и д-р Ангард Ръдкин, правят паралел между преживяванията на всеки родител като дете, изискванията и отговорностите му, доколко се е привързвал към другите, как е изразявал чувствата си. Според тях това е път към откриването на собствен родителски модел. „Как мисли детето?“ изследва и ценностите на всеки родител, за да е наясно какви принципи ще следва при възпитанието на детето – как и кога да отговаря на нуждите му, защо емпатията е толкова важна за развитието на малкия човек.
Разберете какво наистина мисли детето, когато казва „Виж какво направих!”, „Не ми се спи” и „Смущаваш ме”.
Превеждайки ви през над 100 ежедневни ситуации, тази книга ви помага да дешифрирате детското поведение, да вникнете в психологическия му подтекст и уверено да прилагате най-добрите решения.
Ще откриете през какви повратни точки минава детето от 2 до 7 години и как да се справяте с главоблъсканици като гневните пристъпи, съперничеството между децата в семейството, онлайн безопасността и много други.
В съзвучие със съкровените мисли на детето, бъдете родител какъвто искате да сте.
Съдържание:
1) Какво искате за детето?
2) Как се развива детето?
3) Детето на 2-3 години – „Това е мое“, „Без палто!“, „Не! Не! Не!“, „Дай ми телефона“, Затруднения със съня, „Не искам броколи!“и др. + родителски наръчник за оцеляване
4) Детето на 4–5 години – „Виж какво направих!“, „Искам си биберона!“, „Страхувам се от тъмното“, „Ще те издам“, „Защо небето е синьо“, „Пътуване с кола“, „Мразя я“, „Тъжно ми е“, „Не съм искал братче“, как да се справим с детските болежки, „Сънувах кошмар“, „Не бях аз!“, „Не искам да разтребвам“, Напишках се/подмокрих леглото, смъртта, „Обеща ми“, раздяла и развод, рождените дни + родителски наръчник за оцеляване
5) Детето на 6–7 години – „Искам да ти кажа нещо“, „Не е честно“, „Но мама ми разреши“, добрите обноски, никой не ме харесва/държат се лошо с мен, искам друго семейство, не искам да ходя на училище, домашните са скучни, всичките ми приятели имат таблет, не ставам за нищо, дигиталният свят, откъде идват бебетата, нищо не ми позволяваш.
