Днес всеки родител се стреми да се държи като приятел, да бъде либерален. Безвъзвратно са отминали времената на педагогиката на пръчката, а впрочем и изобщо на наказанията. Свободата на децата се е превърнала в заветна цел на милиони майки и бащи по целия свят. Нещо повече: в едва ли не мерило за добро родителство.И всички ние се стараем да отглеждаме у децата си усещането, че всичко се върти около тях, че не съществува нищо по-важно и по-спешно от осъществяването на техните желания. Деца,какво ви се яде за вечеря? Къде ви се ходи на почивка? Какво ще гледаме довечера по телевизията? Допитваме се до тях по всеки въпрос, защото уважаваме мнението им.Наложила се е представата за детето като възрастен в умален размер.И неусетно малчуганите започват да се разпореждат еднолично в семейната среда. Нещо повече: да тероризират родителите си с всевъзможни капризи и прищевки. Защо толкова ни е страх да упражняваме властта си като родители? От малодушие ли сме я преотстъпили на децата, които охотно са я узурпирали и са се превърнали в пълновластни господари на съвременния западен свят?
Тези въпроси, навярно породили се в главата не на един или двама родители, занимават живо и Давид Еберхард – известен шведски психиатър и писател, баща на осем деца (деветото е напът). Преките му наблюдения на скандинавската семейна среда, личният му опит и клиничната му практика го подтикват да постави ребром въпроса за провала на либералното възпитание – провал, видим повсеместно в държавите от така наречения западен свят. Прекомерното робуване на детските желания вещае проблеми и за родителя, и за бъдещия тийнейджър и зрял човек. Еберхард призовава родителите да не се страхуват да поставят граници и изисквания. Не ограниченията провалят децата, а липсата им.
Развенчавайки редица широко разпространени митове за детската психика, детското здраве и възпитанието на децата, нашумелият психиатър вдъхва самочувствие у родителя и го призовава много старателно да подбира източниците си на информация. Оказва се, че в съвременното общество битуват редица усърдно насаждани заблуди – включително погрешното схващане колко крехки и раними са децата – които не почиват на научни доказателства или реални факти. Авторитетният специалист цитира множество проведени научни изследвания и с тяхна помощ илюстрира колко несъстоятелни са по-разпространените родителски опасения. Не е вредно нито да хвалим децата си, нито да ги наказваме – разбира се, с мярка. Написана на разбираем език, книгата на Давид Еберхард има потенциала да се превърне в библия за мислещия съвременен родител, който не иска да абдикира от отговорността си.
