„Животът ми като Тиквичка” (превод: Албена Шарбанова, 208 стр., цена: 14 лв.) е невероятно вълнуващ разказ - колкото смешен, толкова покъртителен, за нелеката съдба на децата в едно „добре развито общество”, който завършва с (не)очаквано щастлив край. Приключението на Икар, деветгодишно момче с прякор Тиквичка, започва доста тъжно, но за всичко е виновно небето, от което валят само нещастия. След като по случайност застрелва майка си, момчето е заведено в приемен дом, където изучава със затрогващата наивност на детския си поглед един нов свят, който не го плаши. Света на Симон, който знае всичко, на Ахмед, който хленчи за щяло и нещяло, на Беатрис, чийто пръст не излиза от носа й, на Жужуб, който компенсира отсъствието на майка си, като се тъпче със сладкиши, на Камий… в която се влюбва.
Жил Парис е автор на романите „Татко и мама са мъртви”, „Животът ми като Тиквичка”, „В страната на кенгурата” (удостоен с 4 награди) и „Лятото на светулките”. От публикуването си през 2001 г. „Животът ми като Тиквичка” не спира да бъде преиздаван (още с излизането му се продават 150 000 екземпляра, а правата са закупени в 14 страни), понастоящем се изучава във френските прогимназии редом с книгите на Ален-Фурние, Жул Ренар, Мопасан и Юго. По романа е заснет телевизионният анимационен филм „По-добре е да си по-голям”, а пълнометражната анимация „Животът ми като Тиквичка” на режисьора Клод Барас е финалист за наградата за кино ЛУКС на Европейския парламент и ще бъде показана в рамките на „Синелибри” 2017.
