Без никакво медицинско обяснение Ник Вуйчич се ражда без ръце и крака. Като първороден син той е изправен не само пред една ежедневна битка за душевно и физическо оцеляване, но и непрестанно се сблъсква с тъгата в очите на майка си и притесненията на баща си за бъдещето. Поначало на децата им е трудно да се вписват в нова обстановка, но задачата става още по-непосилна, когато си в инвалидна количка в ъгъла на класната стая и не можеш да се включиш в общите игри.
След младежките години на лутане не само сред обичайните въпроси и проблеми на юношеството, но и сред непрестанните опасения за това дали ще може да води пълноценен живот занапред, Ник прибягва до най-страшното – опит да отнеме собствения си живот. Това, което осъзнава в тези трудни времена обаче, е, „че всеки от нас притежава някаква дарба – талант, умение, занаят, вещина – която ни доставя удоволствие и ни увлича и ключът към щастието ни често се крие именно в нея”.
А неговата дарба е да достига до сърцата на хората, да вдъхновява със силата на духа си, да събужда борбеност чрез разказа за собствените си премеждия.
