"Женско родословие" е като бисерен гердан, в който всяко бисерче има своята съдба и оставя своята житейска нишка за бъдните поколения. Една от героините в романа – баба Марица, подготвя жените в рода с истински, потресаващи, тревожни истории: Страшно е за жената да остане сама. Умре ли мъжът й, търпи някак си, боли, но поне не се срамува. Но ако я зареже заради друга, тогава хем боли, хем е омаскарена! Намерил е, значи, по-добра, тя не е струвала вече. Но за жената няма по-голямо нещастие от това да изгуби чедото си.
„Кръстиня, Милена, Марица, Вера. Кои са те без мен? Коя съм аз без тях? – пита се авторката. – Може би те са живели само за да се родят моите книги? Може би аз съм родена само за да запазя техните истории? Единствен Бог знае какво си е наумил. Нашето е да живеем така, както трябва…”
Трудно е да се каже кое е най-доброто в ЖЕНСКО РОДОСЛОВИЕ, защото си има тема, език и начин на разказване, както и лични мисли на писателката, които карат читателя да се размисли за основните ценности на живота и човешкото у хората. – Ева Покорна, „Mlada fronta DNES“, Прага, Чехия
Романът „Женско родословие” е обявен за златен бестселър за най-четен и специален златен бестселър за най-продаван през 1998 г. Получава и наградата на Народната библиотека на Сърбия за най-четена книга.
Лиляна Хабянович Джурович е една от най-четените съвременни сръбски писателки. Българските читатели я познават от романите й „Пауново перо”, „Петкана”, „Игра на ангели” и посещението й в София през 2006 г.
Лиляна Джурович е автор на дванайсет романа с многобройни издания на 12 езика. Експертите на международния биографичен център в Кеймбридж я нареждат сред стоте най-влиятелни регионални писатели. За литературната си дейност е удостоена с орден „Св. Сава” от Сръбската православна църква, а базиликата „Санта Кроче” във Флоренция й връчва почетен медал.