„Но, ще кажете вие, ние ви помолихме да говорите за жените и литературата – какво общо има това със собствената стая?“
Какво е общото, ще разбере всеки, когато отвори това неповторимо есе на знаменитата английска писателка. Озаглавено „Собствена стая“, то включва два доклада, изнесени от Вирджиния Улф пред Сдружението на творците в женските кеймбриджски колежи „Нюнам" и „Гъртън" през октомври 1928 г., които, разбира се, тя доразвива и разширява. С тънкия си усет за литература, която е целият неин живот, Вирджиния Улф хвърля поглед назад във времето, установявайки с тъга, че без елементарното човешко право да разполага със собствено пространство, жената дълго време е била лишавана и от възможността да твори, да обогатява литературата със свои мисли, със своето въображение и светоглед. И досега се спори дали приносът на това забележително есе е по-голям за модерния феминизъм, или за модерната женска литература. Везните клонят повече към литературата, където тя изважда на бял свят неизвестни дотогава имена на писателки и доосмисля творбите на добре известните ни, дори се опитва да си представи какво би станало, ако Шекспир имаше сестра, „необикновено талантлива сестра, нека я наречем Джудит“.
Вирджиния Улф (1882-1941), родена Аделайн Вирджиния Стивън (на английски Virginia Woolf, Adeline Virginia Stephen) е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на XX век.
Между Първата и Втората световна война Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга „Блумсбъри“. Между най-известните й творби са романите „Госпожа Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“.
