Литературният шедьовър на Норвегия „Срещу природата“ излиза на български в издание на „Персей“ и превод на Ростислав Петров. Това е красива и докосваща история за любовта и щастието, за страданието и разрухата след безвъзвратно изгубеното.
Издаван в 19 страни и носител на най-големите литературни награди в Скандинавския север, Томас Еспедал надниква в човешката душа, чуваме я как стене, долавяме как плаче разбитото и вече мъртво сърце. Романът „Срещу природата“ е спечелил най-голямата литературна награда в Норвегия – „Браги“.
Животът на главния герой Томас е низ от любовни преживявания, семейство, дете, пътувания… един непрестанен бяг. Той иска да твори, да обича и да бъде обичан, да има нормално семейство. Иска да бъде щастлив. Но съдбата винаги му поднася неприятни изненади.
Бракът му с актрисата Агнете е бурен. Той пише романи и получава награди, тя успешно се изявява като актриса, но щастието от успехите и удовлетворението от работата не са достатъчни да създадат уют и топлина.
Най-силната, страстна и истинска любов обаче го връхлита, когато среща 20 години по-младата от него Яне.
„Срещу природата“ говори за изпитанията на любовта и творчеството. Да живеем в съответствие с обществото и природата. Но какво е естествено, природно и защо разказвачът е привлечен от невъзможната любов, митовете, табутата? Той чете историята на Абелар и Елоиза, на младата Маргьорит Дюрас и нейния китайски любовник и осъзнава, че и той се превръща в един от тези, които живеят срещу природата.
„Една от най-силните и оригинални книги“ – така норвежкото издание VG определя романа на Томас Еспедал.
Не притежаваме децата си, родителите или семейството си, не притежаваме историята си, детството си, младежките години, приятелите, гаджетата, дори любовниците и самата любов. Нищо не притежаваме.
Авторът, не в хронологичен ред, разкрива различни периоди от живота на героя. Шестнадесетгодишният Томас трябва да работи в тъкачната фабрика, на която баща му е мениджър. Първата работа и първата любов са нещо ново и непознато за младежа. Лудо влюбен в петнадесетгодишно момиче той се кълне, че ще се ожени за нея. Но отнякъде, от нищото, на пътя му се появява актрисата Агнете, с която още отначало започва една бурна връзка, изразена и във физическо насилие (тя го удря, ранява окото му, чупи реброто му). Единствената радост, която Томас получава от съвместния си живот с нея, е дъщерята, за която той се грижи и обича безкрайно. Така бракът между писател и актриса е като недоизиграна пиеса в театър, недовършена семейна драма. Щастието от успехите и удовлетворението от работата не са достатъчни да поддържат спокойствието в дома им. Изпитал сладостта и горчилката от семейния живот, героят е раздвоен между човека, който е, и човека, който иска да бъде. Няма дом, няма семейство. Сякаш всичко около него е грешно. Дълго време трябва да остане фалшив в брака си, въпреки че вижда ледената стена, разделяща го от съпругата му.
След години този брак приключва, но нещастията не. Няма спокойствие, няма радост. Умира Агнете, брат й, майката на Томас. Той трябва да продължи напред. Премества се в къщата на Агнете, където се грижи за детето от втория й брак и за тяхната собствена дъщеря.
Томас е връхлетян от най-силната, най-страстната, най-истинската любов, която ще изживее през живота си. Но жената, в която е безумно влюбен, е с 20 години по-млада от него. Често хората мислят, че това момиче е неговата дъщеря. „Нима щастието бе срамно, нашето щастие бе срамно, не бе нормално, беше против природата.“ Жива рана се отваря в сърцето на Томас. Но дори и след края любовта не свършва. За нея няма край. Тя е вечна и безкрайна.
