Романът „Амстердамски блус“ (1994), за който получава две награди (наградата „Антон Вахтер“ и „Златното заешко ухо“), е сравняван със „Спасителят в ръжта“ и пресъздава във фикционална форма младежките вълнения и похождения на автора. В тази своя дебютна, но много успешна книга Грюнберг разказва за живота си на амстердамски гимназист и син на белязана от войната еврейска двойка. Нищо в романа не е измислено. Войната винаги присъства на заден план. Ако съседите се разтропат, родителите подскачат: идва Гестапо. Удоволствието е забранена зона. Когато майката кани гости, бащата мърмори: домът им не е ресторант. И все пак в историите, които разказва Грюнберг, има много хумор, въпреки горчивата почва, върху която е покълнал. Абсурдните сцени са пресъздадени лаконично и дистанцирано, което им придава трагикомичен характер.
„С писането си отмъщавам на действителността”, казва Грюнберг. И още: „Аз съм вариететен артист. Ако зависеше от мен, щях да се показвам по панаирите редом с жената с три крака и гълтача на саби.“
Холандският писател Арнон Грюнберг (р. 1971 г.) произхожда от семейство на еврейски емигранти от Германия. Майка му е оцеляла от Аушвиц. Грюнберг учи в гимназиално училище в Амстердам, от което е изключен. Историята е разказана в „Сини понеделници”, дебютен роман, за който получава две награди (предстои да бъде издаден от ИК „Колибри”, 2017), сравняван, и с право, със „Спасителят в ръжта”. Грюнберг написва още 11 романа, преведени на 30 езика, и получава 8 награди, от които две за „Тирза” и една за цялостно творчество. Грюнберг е изключително плодовит автор. Освен романи пише статии за вестници и списания, есета, поезия и пиеси. Известен е и с журналистическите си проучвания – на масажистите в румънски курорт, на пациентите в белгийска психиатрия, на келнерите в швейцарски влак… Той придружава холандските войници в Афганистан и Ирак, посещава Гуантанамо, след което публикува наблюденията си.
