До 15. 08. 2022 г. ще бъде приемани творби за участие в Деветия национален конкурс за любовна лирика „Горчиво вино 2022“. Сред досегашните победители в конкурса са Петя Стефанова, Димитър Христов, Николай Дялков, Ивелина Радионова и др. През 2020 г. Голямата награда „Евтим Евтимов“ за цялостен принос към българската поезия бе присъдена на Маргарита Петкова. Организатор на конкурса е НЧ „Братя Миладинови 1914” – Петрич, откъдето започва литературната си кариера любимият поет Евтим Евтимов. Конкурсът бе създаден в негова чест още приживе.
Творбите за участие в конкурса могат да бъдат изпратени по куриер, по пощата или занесени на място, на адрес: гр. Петрич 2850, обл. Благоевград, ул. „Александър Стамболийски” № 4, Народно читалище „Братя Миладинови 1914” – за конкурса „Горчиво вино“. Новото условие е, че могат да бъдат пратени и на имейл: gorchivovino1@gmail.com.
Всеки участник трябва да изпрати на имейл, по поща или куриер:
- стихотворение на любовна тематика за участие в конкурса, което не е публикувано в книга, печатни и електронни медии.
- подписана декларация от участника, че е автор на творбата и информация за него: трите имена, заглавие на стихотворение, с което участва в конкурса, дата на раждане, телефон и адрес. Стихотворението трябва да е до 24 реда/стиха.
В конкурса могат да участват както утвърдени автори, така и нови таланти.
Ще бъдат присъдени:
Първа награда – ИЗДАВАНЕ НА КНИГА С ЛЮБОВНА ЛИРИКА НА ПОБЕДИТЕЛЯ.
Втора награда – диплом и предметни награди (книги).
Трета награда – диплом и предметни награди (книги).
По решение на журито могат да бъдат присъдени и специални награди.
Получилият първа награда няма право да участва в следващите издания на конкурса. По традиция официалното награждаване ще се проведе по време на Алея на книгата в София – през септември 2022 г.
За допълнителна информация: Христина Карадалиева, 0877 214 516; Валентина Петрова – 0879 088 507.
Да си спомним едно стихотворение на Евтим Евтимов, претворено в песен от композитора Красимир Гюлмезов.
ДОРИ ДА СПИШ
Дори да спиш сега под покрив
зад недостъпен още двор,
ще помниш как мълчахме мокри
под сянката на южен бор.
Дори изписани колони
пред твойта къща да стоят,
ще искаш пак дървета с клони
край тебе тихо да шумят.
Дори да светят полилеи,
ще искаш пак, както преди,
на тяхно място да изгреят
отново пролетни звезди.
Дори да имаш златно ложе,
ще молиш в чакащия мрак
глава на мойта длан да сложиш
през тази луда нощ, и пак
един до друг да бъдем двама,
до тебе – аз, до мене – ти,
и между нас веднъж да няма
стени, завеси и врати.
Евтим Евтимов
