След огромния интерес към новите издания на романите на Блага Димитрова ИК „Хермес“ издава и томче с избрани стихотворения. „Копнеж“ излиза на 17 септември.
В новата книга са поместени най-красивите, вдъхновяващи и въздействащи стихове на талантливата българска писателка. Стихотворенията са писани в различни етапи от творческия и житейския й път и обхващат общия период 1937–2001 година. Книгата носи името „Копнеж“, а неин съставител е съпругът на Блага Димитрова – Йордан Василев. В новото издание на стиховете присъстват и бележки от Йордан Василев. Те допълват стиховете на поетесата, разказвайки любопитни факти около написването им и разкривайки истинската история, стояща зад създаването на едни от най-емблематичните стихове в съвременната българска литература.
Блага Димитрова (1922–2003) е израсла във Велико Търново, но по-късно семейството се преселва в София, за да завърши тя елитната І девическа гимназия (на ул. „Цар Шишман“) в класическия отдел с изучаване на латински и старогръцки. Затова след години успява да преведе „Илиада“ от Омир (1971). Едновременно с това взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и стига до изпълнение на клавирните сонати на Бетховен.
Завършва славянска филология в София и след това защитава дисертация в Русия. Започва да пише стихове отрано и публикува, когато е студентка, в сп. „Изкуство и критика“ (1943). Издала е много книги с поезия, стиховете й са преведени на 23 езика. Първият й роман – „Пътуване към себе си“ (1965), прави впечатление с отказ от тогавашната стилистика. След това се появяват романите „Отклонение“ (1967, по него е заснет и филм с актьори в главните роли Невена Коканова и Иван Андонов), „Лавина“ (1971, също филмиран), „Лице“ (1981), „Урания“ (1993), „Глухарчето“ (1996). Издала е и книги с есета, спомени, а също два тома изследване за творчеството на Багряна и българската култура през първата четвърт на ХХ век (в съавторство с Й. Василев, 1975).
През 1988-89 г. се включва в дисидентското движение, дава изявления по радиостанциите „Свободна Европа“ и „Дойче Веле“, а след политическите промени е избрана за вицепрезидентка на България (1992), но подава оставка след две години.
Романите й са преведени на почти всички големи езици, а тя е превела „Пан Тадеуш“ от Мицкевич (1969), стихове от лауреатката на Нобелова награда Вислава Шимборска, както и много други автори от цял свят.
Йордан Василев
