„Хубостта е рана“ (изд. „Колибри”, 2017; превод: Венцислав К.Венков) от индонезийския писател Ека Курняван е пълнометражна книга за особените срещи. Умението на автора да работи с огромен наратив не се задоволява само с имена и истории от живота, затова ги разказва и след тяхната смърт, макар тя да е най-условното понятие тук. Курняван събира без да е разделял някога, като събирането всъщност е постоянното метафорично ниво в тези страници: срещите са сънотворни и никой не се събужда докрай. Магически реализъм, в който няма разделителна линия. Така безграничен се оказва и читателския прочит – книгата не спира да разговаря с други книги – с Дон Кихот, с проститутките на Маркес, с Доня Флора и нейните двама съпрузи, с една огледална Библия, с Война и мир, с Млада гвардия, с Пипи Дългото чорапче. Списъкът е внушителен – книгата е силно интердиалогична, но я обикваш предимно заради монолога ѝ.
Той започва с възкръсналата проститутка Деви Аю, на чиято надгробна плоча пише родих четири деца и умрях. Четирите й дъщери са като четирите етапа от историята на Индонезия, за които четем в романа: холандския контрол, японската окупация, партизански войни и комунистически преврати, идването на диктатора Сухарто. Фактологията обаче е притисната от фикцията, навярно умишлено: историята е само фон за историите ни. Така в измисления пристанищен град Халимунда всичко е брутално възможно – католичка приема исляма, за да се омъжи за старец; жена полита в небето, след като се е затичала да прегърне любимия си; куче изнасилва ученичка. И това е малка част от хрониките, в които изобилстват подробни описания на женски тела и няма описания на природни картини. Природата тук е само nature morte и ако търсим заглавие за него, най-подходящо би било съчетание между убит дивеч и купа сливи до него – мъже обичат лесни за обичане жени. Трудното отдавна е преодоляно: тези жени не просто участват и популяризират любовта, те я теоретизират. Теориите им са практически издържани под войнишките тела на японците.
„...изберете сред тях някой, който поне малко харесвате, и го обслужете с цялото си старание, че да го привържете към себе си и той да почне да идва всяка вечер и да ви откупва за цялата нощ. Много по-добре е да обслужваш многократно един човек, отколкото да преспиваш с многобройни мъже.
Тази идея им се видяла по-добра, но пак им било трудно да си се представят в подобна роля.
– Може и приказки да им разправяте, като Шехерезада – подсказала им.
Нито една обаче нямала разказваческа дарба.
– Поканете ги да поиграете карти.
И картоиграчки нямало.
– В такъв случай не ви остава друго, освен да обърнете нещата на сто и осемдесет градуса – отчаяла се Деви Аю. – Вземете вие да ги изнасилите.
И жените изнасилват войната. С откритието, че проституцията е игра, въобразено продължение на детството; че тялото е не само дар, но и оръжие. За опитни ветерани от войната, нищо по-лесно в мирни времена да продължават да превземат, макар женските атрибути на доминацията в романа да не са много - досадно нереална красота и постоянен режим на изпълнение на мъжките фантазии.
В книгта на Ека Курняван няма характери, има само характерови ориентации – активно или пасивно очакване за любов, агресивното й случване: пазарна икономика на телата.
Убеден бил, че е единствената жена, която не била хлътнала по него, а напротив – щяло да се наложи да ѝ плати, щом той я желаел. И почнал да обмисля по кой начин да я придума да преспи с нея: не му трябвало много време; дори по-малко от пет минути щели да са му достатъчни, само колкото да се докосне до тялото ѝ – и на това щял да е доволен. И съответно решил да посети жената в дома ѝ, понеже бил убеден, че друг мъж дотогава не го бил правил.
Посетителите се сменят, жените винаги остават. „Хубостта е рана“ прилича на пясъчен часовник, пълен с посетителски часове. Последният от тях е песъчинката, която влиза в окото: Хубост е името на най-малката дъщеря на проститутката Деви Аю, нарича се Хубост, но е най-грозната жена на света(кръстосване на жаба с комодски варан). Уродливостта й е като девствен пояс, престояване в невинността точно толкова, колкото и на верандата всяка вечер, когато излиза за да чака своя принц. Хубост вярва, че от неговата целувка ще се превърне в красавица като сестрите си. И когато той най-сетне пристига, целувката му премахва единствено вярата в приказките: розите, които носи, краде от собствената ѝ градина; не е принц, а неин племенник. Любовта му е само стратегия: грозните жени не нараняват. Защото хубостта е рана.
Раняващ роман на Ека Курняван.
Автор: Йорданка Белева
