Френската писателка Елизабет Барийе възкресява история на Анна Ахматова и Амедео Модиляни – двама гениални творци, оставили своя отпечатък във времето, – чиято възпламеняваща любов се разгръща на фона на приглушените парижки светлини в началото на миналия век. Романът „Любов призори“ (ИК „Изток Запад“) разкрива неизвестната до този момент любов между италианския скулптор с руската поетеса, които провокират въпросите за любовта, която бележи за цял живот и няма граници, език и националност…
В книгата си „Любов призори“ французойката Елизабет Барийе ни разкрива практически неизвестната история за любовта между италианския скулптор и художник Амедео Модиляни и руската поетеса Анна Ахматова. Благодарение на събраните търпеливо доказателства – писма, стихове, дневници, фотографии, рисунки, – авторката проследява тази „любов призори“, породила се между двамата творци в зората на тяхната младост.
В парижко кафене в началото на ХХ в. се срещат двама гениални, но все още в началото на пътя си творци: руската поетеса Анна Ахматова и италианският скулптор и художник Амедео Модиляни. Модиляни е още в търсене на своя път в изкуството, който в крайна сметка ще го отведе от скулптурата към живописта. Анна прави своите първи стъпки в поетичните кръгове. Както тя по-късно пише: „Всичко което се случи, беше за нас предисторията на живота ни – неговият много кратък, моят дълъг. Диханието на изкуството още не беше изгорило и преобразило съществуванията ни. Беше полупрозрачният и лек час призори.“
Ахматова е на сватбено пътешествие в града на любовта и там, в кафенето, където се среща парижката бохема, младата руска поетеса се запознава с Модиляни. Привличането помежду им е много силно, но срещата е за броени часове. Скоро след това младото семейство се връща в Русия. Модиляни изпраща на Ахматова много изпълнени със страст писма. Поетесата, водена от сърцето си, се завръща в Париж през следващата година. Този път е сама и двамата с Модиляни изживяват своята голяма любов. Тази любов е кратка, но бележи живота и на двамата. Млади, красиви и влюбени те обикалят из улиците на града и вместо да ходят по соарета, рецитират стихове из среднощния Париж. Анна не знае италиански, а Амедео не говори руски – общуват си на френски, но универсалният език на любовта е това, което ги свързва най-силно. Амедео не само рисува любимата си, но и я извайва от камък. Именно нейната изваяна от камък глава, продадена за над 43 млн. евро в наши дни, кара авторката на „Любов призори“ да започне книгата си: тя разпознава в скулптурата руската поетеса, а няколко месеца преди това в музея „Ахматова“ в Санкт Петербург вече е видяла рисунка на Ахматова, дело на Модиляни. Въпросът какво ги свързва кара Барийе да започне своето проучване. На базата на множество писма, стихове, дневници, фотографии, рисунки тя проследява историята на тази любов, между двама емблематични за времето си творци – история за двама млади, свързани от страстта към изкуството и любовта, в бохемския Париж от началото на ХХ век…
Елизабет Барийе е френска писателка, родена в Париж. Първият й роман „Тяло на девойка“ излиза в средата на 80-те години на ХХ век, а критиката я сравнява с Колет. Пише есета, романи, пътеписи; живее 15 години в Амстердам; след това пътува из Индия и Русия. Носител е на няколко литературни награди.
