Книгата включва два забележителни романа на Бенито Перес Галдос, един от най-големите писатели на Испания. И двата са филмирани от прочутия режисьор Луис Бунюел с участието на звезди като Катрин Деньов, Франко Неро и Франсиско Рабал, като екранизациите печелят престижни награди и номинации за „Оскар” и „Златна палма”.
Романите „Тристана” и „Назарин”, които сега за пръв път излизат в превод на български в поредицата „Световна класика” на изд. „Персей”, принадлежат към късното творчество на Перес Галдос, когато той се интересува повече от психологията на човека и засяга екзистенциалните проблеми на човешкото съществуване. На това се дължи, че прочетени днес, те звучат удивително съвременно, проникновено и вдъхновяващо.
„Тристана” е роман за раждането и осъзнаването на жената от плът и кръв, за бунта й да постигне независимост и щастие. Дон Лопе Гаридо – честен, принципен и отзивчив обедняващ аристократ, но с пословична слабост към нежния пол, става попечител на младата Тристана след смъртта на родителите й. Невинна и смирена, тя е принудена да бъде едновременно негова дъщеря и любовница. Но скоро в нея се събуждат гордостта и увереността, че не е просто парцалена кукла, а жена от плът и кръв. Когато среща младия художник Орасио Диас, Тристана ще последва зова на сърцето си, за да поеме по пътя на бунта…
Обрекъл се на бедност и изпълнен с вяра, Назарин от едноименния роман твори добрини, дава последния си залък и пари на нуждаещи се, пробужда вярата и доброто в душите на престъпници, блудници и свирепи феодали. Но добрите му дела и смиреното му поведение остават неразбрани от околните, в очите на които той е глупак или луд, борещ се с вятърните мелници на нищетата, злото и безверието. Единствените, които го разбират, са проститутката Áндара и приятелката й Беатрис, които стават негови сподвижници…
„Назарин” е изключително интересен с проблематиката и внушенията си роман. Героят е едновременно Христос и Дон Кихот. Името му, послужило и за заглавие на романа, е директна препратка към библейския мит и образа на Христос (Иисус от Назарет), а областта от която е – Ла Манча, към героя на Сервантес. Обрекъл се на бедност и изпълнен с вяра, Назарин твори добрини, дава последния си залък или парá на нуждаещи се, пробужда вярата и доброто в душите на престъпници, блудници и свирепи феодали. Проститутката Áндара също така недвусмислено асоциира образа на Мария Магдалена, като става сподвижница на отец Назарин, съпътствайки го в бедността и страданието. Добрите дела и поведението на свещеника често остават неразбрани от околните, в очите на които той е глупак или луд – един Дон Кихот, борещ се с вятърните мелници на нищетата, злото и безверието.
В двата романа има и философия, прозрения за човешкия живот, важни за всяко време, особено за такова смутно в духовен смисъл, каквото е нашето. Бенито Перес Галдос разказва притчови истории с герои и случки, навързани в единен сюжет, интригуващи и четивни, но изпълнени с дълбок философски смисъл – нещо, което един век по-късно ще го правят автори като Паулу Коелю и Хорхе Букай, възприемайки езика на притчите. Перес Галдос обаче е брилянтен разказвач и изящен стилист. И тук е мястото да отбележим приноса на Румен Руменов, справил се блестящо с нелекия превод на тези два задължителни за всеки четящ човек романа.
Бенито Перес Галдос (1843-1920) е водещият испански автор през втората половина на XIX век и началото на ХХ век. Обемът на творчеството му е респектиращ, като в него влизат съвременни и исторически, социални и психологически романи. Солиден дял има историческата му серия „Национални епизоди”, създавана през цялата му писателска кариера и посветена на основните събития в испанската история от XIX век - от битката при Трафалгар, при която англичаните побеждават съюза на испанци и французи, до Първата република през 1880 г. В превод на български са излизали няколко романа от поредицата, като най-известен е „Кадис”. Подтик за създаване на серията явно са бащините разкази, с които е закърмен писателят (баща му е бил офицер и сам участник в някои от събитията).
Макар че завършва право, Перес Галдос бързо се ориентира към писателска кариера. Още първият му роман „Златният фонтан” е приет възторжено от читателите и критиката. „Доня Перфекта” затвърждава този успех, а триумфът идва с познатия и у нас обемен роман „Фортуната и Хасинта”. Създавайки близо 80 романа, той като че ли няма време за нищо друго, освен за мимолетни авантюри като тези с колежката му по перо Емилия Пардо Базан и актрисата Конча Марел. Заради политическите му възгледи през 1912 г. му е отнета възможността да спечели Нобелова награда. През същата година той ослепява и обеднява, но дори и сляп, продължава да диктува творбите си на секретари.
Писателят насочва поглед и към изображение на съвременното си общество. Забележителни сред този дял от творчеството му са романите „Марианела” и „Мяу”, създадени по време на разцвета на неговата писателска кариера и отличаващи се с майсторство в изображението на психологически състояния. „Марианела” разказва драматичната любовна история на бедно грозно момиче и сляп младеж. „Мяу” е едновременно реалистичен роман и социална сатира на обществото. Главният герой е своеобразен Дон Кихот от XIX век, който се бори с вятърните мелници на бюрокрацията, семейния живот, корупцията и безпаричието.
Благодарение на култовите киноекранизации на режисьора Луис Бунюел особена магия витае около двата неостаряващи психологически романа на Перес Галдос - „Тристана” и „Назарин”.
„Марианела” и „Мяу” предстоят да излязат в поредицата „Световна класика” на издателска къща „Персей”, също преведени на български в блестящ превод на Румен Руменов.
