„Хроники на чародейците” (ИК „Кръгозор”) е поредица, която въвлича в своя завладяващ свят на романтика, магия и мистика. История, която ни кара да се влюбим във всеки герой, да се насладим на всяка страница и да копнеем тя никога да не свършва. Но всяка приказка има своя край... На 7 октомври излиза „Прелестно изкупление” – последната, четвърта книга, в която ще намерим още от това, което вече сме обикнали.
Как започва всичко? Идеята за поредицата „Хроники на чародейците”, превърнала се в световен бестселър, се ражда на шега – като облог по време на приятелски обяд. С общи усилия авторките Ками Гарсия и Маргарет Стоъл създават великолепна готическа приказка в съвременността – врата към мрачния свят на магии и мистерии, на чародейци и древни проклятия. „Фактът, че не трябваше да пиша сама, а го правех с най-добрата си приятелка, бе подарък за мен, споделя Гарсия. Аз правех нещо, което обичам, с човек, когото обичам, за децата, които обичаме”.
В „Прелестни създания” (Книга първа) Итън Уейт открива, че е влюбен в Лена Дюшан. Тя е красива, опасна и прокълната. Над двамата тегне общо проклятие и никой от хората, които обичат, не е в безопасност. В „Прелестен мрак” (Книга втора) Лена е призована и от Светлината, и от Мрака. Това нарушава Световния ред и има ужасяващи последствия за всички в Гатлин.
В „Прелестен хаос” Итън Уейт се принася в жертва, за да спаси не само момичето, което обича, но и целия свят. В „Прелестно изкупление”, след възстановяването на Общия ред той открива, че смъртта може да бъде също толкова голямо предизвикателство, колкото и животът. Предстои му дълго пътуване в отвъдния свят, за да не изтлее напълно като сянка и да намери начин да се върне при Лена и любимите си хора. С помощта на Великите и на странници, които среща по пътя си, Итън ще се изправи пред Отвъдното съдилище на Пазителите и ще се опита да пренапише съдбата си в „Хрониките на чародейците”.
В Гатлин Лена е готова на всичко, за да му помогне, дори това да означава, че трябва да се довери на стари врагове и да рискува живота на семейството и приятелите си.
Дали двамата ще докажат, че смъртта може да е само началото на безсмъртието? Дали ще ни убедят, че е възможно да има любов, при която да чувстваш усмивката на любимия в съня си?
И че животът понякога наистина може да има сладък вкус...
Може би няма смисъл в живота. Може би има смисъл само в живеенето.
Това научих. Това щях да правя отсега нататък.
И в любовта, колкото и лигаво да звучи.
Лена Дюшан. Името й звучи като дъжд.
Вече не падам. Така казва Лена и тя е права. Може да кажете, че летя.
И двамата летим.
Дали наистина смъртта е краят? Може ли да бъде спасен нечий живот, след като е свършил?
