Най-накрая имаме книга с въздействената сила на „Брулени хълмове“, същите неподправени страсти, но пътищата към сърцата са вече други, модерни.
Е. М. Форстър
В първия си роман, написан с преклонение към английската литература, Вирджиния Улф изцяло е съсредоточена в темата и сюжета. По-късните й експериментални произведения с тяхната поетическа виртуозност тепърва предстоят. „Далечно плаване“ излиза през април 1915 г. и проследява група англичани, които плават на борда на презокеанския кораб „Ефросина“ към Южна Америка. Сред тях е и Рейчъл Винрейс – невинно момиче, потопено изцяло във въображаемия свят на книгите и музиката, но съвсем незапознато с реалния свят на любовта, брака и секса. Скоро свободният й дух е впримчен от страстта й към Терънс Хюет, когото среща в малкия пристанищен град Санта Марина. Голямата им любов ги подтиква към годеж, след който се намесват други сили на съдбата.
„Далечно плаване“ е плод на големи литературни и интелектуални натрупвания у младата Вирджиния Улф, но и на две епохи, викторианската и модерната, които се сблъскват в нейното творчество. Идеята за него е породена от пътуването по море на брат й Ейдриън и сестра й Ванеса до Португалия през 1905 г. Книгата съдържа семената на всичко, което по-късно ще разцъфти в творчеството на писателката: иновативната сила на разказа, съсредоточаването върху женското съзнание, любовта, сексуалността, смъртта... За известно време в плаването се включва и семейство Далауей, бъдещи нейни герои. Романът е интересен не само като отправна точка за по-късните творби на Улф, но и като своеобразен автобиографичен паралел. Мистичното плаване на 24-годишната Рейчъл Винрейс е истинска житейска трансформация пред погледа на читателя. Нейният преход към женствеността и символичното пътешествие към себе си са на фона на безкрайното пространство между страни и хора, религии и политика, където всички могат да бъдат наблюдавани и където се обсъждат нови животи, различни гледни точки и позиции. Вътрешната същност на героите създава драма, подплатена от човешкия опит в поредица емоционални и сетивни преживявания.
Има нещо традиционно и същевременно модерно в духа на тази книга – чувството й за хумор, усещането за иронията на нещата, остротата на чувствата и оригиналния сюжет.
Обзървър
Човек не иска да бъде нещата, човек иска да прозре нещата.
Вирджиния УЛФ
Вирджиния Улф е родена на 25 януари 1882 г. в Лондон. Дъщеря е на известния литературен критик, есеист, биограф и ерудит Стивън Лезли. Съпруга е на Ленард Улф, с когото основават издателството „Хогарт прес” със собствена печатница. Огромно въздействие върху Улф оказва принадлежността й към кръга Блумсбъри – сдружение на интелектуалци, приятели и съмишленици, възпитаници на Кеймбридж.
Критиците са единодушни, че Вирджиния Улф е ключова фигура в литературата на ХХ в., защото, заедно с дръзки новатори като Джеймс Джойс, рязко променя руслото на романа. Според нея най-важното за писателя е не външното, материалното и бездуховното, а неизследваните дълбини на човешката психика.
