Джонатан Франзен не е кой да е и не е изненадващо, че новият му роман "Чистота" е истинско литературно събитие. Той е единодушно обявен от критиката за „първия велик американски роман на XXI век“, „Поправките“ (2001) печели Националната награда за белетристика на САЩ и се нарежда сред финалистите за „Пулицър“, а авторът му светкавично се сдобива със сравнения с творци като Томас Пинчън, Филип Рот и Дейвид Фостър Уолъс. С появата на романа „Свобода“ (2010) името Джонатан Франзен се превръща в сензация. Списание „Тайм“ го удостои с титлата велик американски писател, а Опра Уинфри го включи в своя книжен клуб.
„Чистота“ обаче може би ще се превърне в книга, която следващите поколения ще четат, за да разберат най-добре времето, в което ние сега живеем. Майсторството на Франзен му позволява да обхване всички съществени аспекти на ерата ни. Всички истории, коя от коя по-интересна, уникалните герои в тях са майсторски вплетени една в друга с перфектен преход помежду си, за да се слеят в общата картина на съвременността.
На пръв поглед имаме банален семеен казус – младо момиче на кръстопът, истерични и егоистични майки, осакатили (или може би вдъхновили) живота на детето си, политика, социални мрежи, изсмукващи душите и мозъците ни... Всичко, което присъства в ежедневието ни днес, но и ни оставя без повечето от същественото.
Всеки от нас идва на този свят чист, като бял лист хартия... Така и Пип Тайлър се изправя пред света, но името ѝ (Пюрити – Чистота), въпреки желанието на майка ѝ, не е достатъчно, за да я предпази от предизвикателствата на съвременния свят. Всичко това може да звучи много обикновено, но е и ако е разказано от Франзен, чиято уникалност е именно в това да опише, уж баналния бит, така че да надникне във всички процепи, където се е събрала нечистотията, сриваща смисъла на епохата ни.
Свободата и независимостта, с които може да се похвали съвременния човек, лекотата на изразяване и възможността да достигнеш до всекиго с един клик всъщност е толкова измамна илюзия за усещане на пълноценност. Защото след всеки наш пост душата ни е пуста.
В новия си роман Франзен доказва, че е майстор на пресъздаването на драмата в главата на героите си с възможно най-ненатоварващите диалози. Главата, наречена LE1O9N8A0RD съвсем спокойно може да послужи за „семеен терапевт“ на двойки пред раздяла.
Друга глава от книгата напълно реално би могла да помогне на някои тийнейджъри да се погледнат отстрани поне малко. А някои майки и жени ще срещнат много „храна“ за размисъл между редовете на „Чистота“. И всичко това без натрапен умисъл, поучаване или вменяване на каквато да било идея. Сюжетът просто ни хваща за ръка и ни кара да се разтърсим в представите си и да помислим какво бихме могли да „поизчистим“...
Авторът заслужава похвала за смелостта да повдигне въпроса за реалността относно така бленуваното равноправие на половете, така че отново да накара мъжете да се почувстват мъжествени, а жените да се замислят относно претенциите си към силния пол.
За всекиго има по нещо в „Чистота“. Много истории, предизвикващи хиляди въпроси и започнати пътища за откриването им, които трябва да доначертаем сами. Защото, нео свикнахме ли да търсим непрекъснато вината в другите, та дори и около себе си, само не и в нас, не и в нас...
