Ясмина Реза (1959) е сред най-ярките и поставяни съвременни драматурзи в света. Още с първата си пиеса „Разговори след едно погребение“ печели наградата „Молиер“ (1987). Световна слава й носи преведената на 36 езика пиеса „Арт“ (1994), както и „Човекът на случая“ (1995) и „Живот х 3“ (2000). По „Испанска пиеса“ (2004) Реза снима и първия си филм „Chicas” през 2010 г. За „Божествата на касапите“ (2007) получава наградите „Лоурънс Оливие“ (2008) и „Тони“ (2009), а през 2011 г. заедно с Р. Полански я адаптира за филма „Касапница“.
Автор на романите „Отчаяние“ (1997), „Хамерклавир“(1999), „Адам Хаберберг“ (2003), „Никъде“ (2005), „В шейната на Артур Шопенхауер“(2005), както и на биографичната книга „Зазоряване вечер или нощем“ (2007), в която прави портрет на Н. Саркози по време на кандидат-президентската му кампания.
С романа си „Блажени са блажените“ Я. Реза става първият лауреат на наградата на в. „Монд“ и носител на Голямата награда за роман „Мари-Клер“ през 2013 г.
Романът e изграден от 21 отделни глави, във всяка от които някой от осемнайсетте персонажа разказва своята история под формата на монолог. Героите се разкриват постепенно чрез сложните взаимоотношения помежду им. Общото между тях е въпросът, който всички те си задават: какво всъщност е любовта и как тя може да бъде запазена и съхранена в една връзка? В този калейдоскопичен разказ любовта е разгледана от всеки възможен ъгъл: от този на жените, техните съпрузи, любовници, приятели, родители, деца, дори от гледната точка на лекаря и на секретарката. Реза прави безмилостен анализ на брачните отношения през призмата на сексуалната изневяра, която обаче потвърждава стабилността на чувствата, на безкрайната самота, но също така и на магията на една връзка и нейната загадка, на играта – порочна или наивна, на безкрайната несигурност между двама души, но едновременно с това и тяхната неоспорима свързаност.
„Нямам никакви претенции за универсалност, не познавам живота „изобщо“. Човек пише с личните си натрапчиви идеи. Това, което ме привлича, е несполуката, или най-малкото чувството, че не си успял; поражението ме интересува още повече, когато е облечено като победа. Някои от героите ми успяват социално, но имат личен неуспех. Дълбоко разбирам този род неравновесие. Щастието няма нищо общо със знаците и маските на успеха.
Отделните глави в този роман са изградени като напълно автономни и различни един от друг разкази. Като мъниста на гердан. Тази „съзвездна“ структура ми даде възможността да пиша не по стандартния линеен начин, а чрез отделни разпилени фрагменти да създам разклонения, които понякога изглеждат незначителни, но са съществени, защото времето променя отношенията между хората. Този начин на писане, колкото абстрактен и трудно разбираем да се стори на някои, позволява да видиш и развиеш една и съща идея от съвсем различни ъгли.“
Ясмина Реза
