Дискриминацията и нарушаването на правата на етническите малцинства, речта на омразата срещу бежанците и етническите групи, сериозните проблеми в местата за лишаване от свобода и проблемите, свързани със свободата на изразяване. Тези основни точки посочи председателят на Българският хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев, представени в доклада на организацията за 2015 г. относно правата на човека в България.
Според БХК през изминалата година има отстъпление от политиките, целящи подобрение по отношение на речта на омразата, условията в затворите и дискриминацията. По думите на Кънев проблемът с дискриминацията спрямо етническите малцинства и мигрантите се корени в участието в правителството на отявлени ултранационалистически партии от неототалитарен тип. Той визира подкрепата към правителството на Национален фронт за спасение на България (НФСБ) на Валери Симеонов, който е част от Патриотичния фронт, както и Атака на Волен Сидеров. Красимир Кънев посочи, че през септември 2014 г. в доклад Европейският комитет срещу расизма и нетолерантността тези две партии са определени като фашистки.
Медии с ксенофобско говорене
Според председателя на БХК двете политически формации стимулират омразата и насилието срещу етнически групи, които през 2015 г. са стигнали "безпрецедентни размери". От Българския хелзински комитет посочват, че в подобно говорене са се включили изявени политици и медии, а главни жертви на словото на омразата са станали ромите и бежанците, но също и мюсюлманите и хората с друга сексуална ориентация, което се е видяло по време на миналогодишния "София прайд".
Като проблем Кънев посочи още съществуването на две телевизии с "ксенофобски профил" - СКАТ и Алфа към политическите партии НФСБ и Атака. По думите на Кънев обаче не само те са насаждали дискриминационни виждания, но в подобно говорене са се включили и "популярни" телевизии, които многократно използваха определения като "нашественици" за бежанците.
Красимир Кънев определи като негативни през изминалата 2015 г. събитията при разрушаването на ромски жилища в няколко насели места в България, както и продължаването на строителството на стена по границата на България.
"Трябва да кажем, че нито една от препоръките от Европейския комитет срещу расизма и нетолерантността не беше изпълнена. Проблемите, които засягат тези препоръки се задълбочиха", каза председателят на БХК. Комитетът има редица препоръки за ограничаване на ксенобските настроения и словото на омразата и политики за борба с дискриминацията и за интеграция. Кънев посочи, че една от тях е била забраната на финансиране на расистки и ксеновфоски организации. През 2015 г. не само, че не беше спряно това финансиране, но то се увеличи, като те получиха държавни субсидии, каза Кънев.
Слово на омразата
Подбуждането към омраза на расова, етническа и религиозна основа остана безнаказано, каза още Красимир Кънев. Той визира отказа на образуване на производства от страна на прокуратурата срещу политици, които използват слово на омраза. Председателят на БХК припомни за думите на Валери Симеонов от парламентарната трибуна за "озверелите" бежанци и на министъра на здравеопазването Петър Москов, че ромите са "скотове" и "диви животни". По думите на Кънев управляващите съдействат за наслагването на дискриминационно отношение към малцинствени групи.
Експертът от БХК Калоян Станев посочи, че масовите акции за разрушаване на къщи на стотици роми през изминалата година са били с цел да се извлекат политически дивиденти пред местните избори от есента. По думите му антиромската реторика е била подхваната както от представители на медиите, така и от парламентарно представени политически партии. Изброявайки различните случаи през 2015 г., включително Гърмен и Максуда във Варна, Станев заяви, че тези действия на българските власти са "груби нарушения на защитата на правата на човека". В същото време властите продължават да неглижират проблема, каза Станев, добавяйки, че вероятно осъжданията към България в международните съдилища ще продължат.
От своя страна адвокат Валентина Нилсън посочи редицата случаи на нарушаване на правата на бежанците и икономическите мигранти от страна на българските гранични власти и полицаите. Тя даде за пример редицата сигнали за изземване на пари и лични вещи на търсещите убежище от българските полицаи, както и тяхното отблъскване, което е довело до смъртни случате измръзване по време на студените месеци.
Натиск върху медиите
Като още един проблем Красимир Кънев посочи политическия и икономическият натиск върху медиите, автоцензурата, непрозрачноста на собственост, медийна концетрация и потъпкване на базови журналистически принципи и неефективна саморегулация у нас. Той цитира данни на Асоциацията на европейските журналисти от миналата година, които показват натиск от страна на политически и икономически субекти, включително и рекламодатели.
Натискът в българските медии е вече е култура; има култура на натиск като разпространена журналистическа практика, каза председателят на БХК.
Условия в затворите
По думите на Диляна Ангелова, юрист и изследовател в програма „Мониторинг и изследвания“ на БХК, 2015 се характеризира с безпрецедентната ескалация на критиките на международната общност относно условията в местата за лишаване от свобода и първите стъпки от страна на държавата да адресира проблемите в условията и третирането в местата от лишаване от свобода. Ангелова припомни, че три органа на Съвета на Европа са се фокусирали на лошите условия в затворите, арестите и местата за държане към МВР и местата за задържане на непълнолетни у нас.
Ангелова обърна внимание на лошите условия в интернатите и множеството случаи там на физическо и сексуално насилие и дискриминация на децата от ромски произход. Тя заяви, че комисарят на правата на човека към Съвета за Европа е препоръчал на страната ни незабавно да прекрати приемането на деца в интернати. Към края на 2015 г. те не само продължиха работата с, но и със Закона за училищното и предучилищното образование обхватът на децата, които могат да влизат в тези интернати, се разшири, посочи още юристът.
Като положителна тенденция в местата за лишаване от свобода Диляна Ангелова посочи смяната на ръководството и ремонтирането и материалното обновяване в някои проблемни затвори.
