Един владетел, изсякъл името си в гранитните страници на историята, вървеше по пътеката на своята мисия и съдба. Този мъж съвсем скоро щяха да проклинат всички политици и воини, лицемери и християни от Запад.
Неговото име щеше да стряска сънищата на всички, които смятаха себе си за цивилизовани, а останалите презрително наричаха „варвари”. Това щеше да продължи поколения наред. Този воин и владетел беше Атила. Един „варварин” щеше да смущава съня на мирните римски граждани, но в същото време щеше да плени въображението на хората и да посочи пътя на тези, копнеещи да бъдат свободни.
Съвсем скоро щеше да се разнесе мълвата за Атила – владетелят, Атила – воинът, Атила – просветеният, Атила – „Бичът Божи”, Атила – унищожителят на империи, Атила – човекът, който предизвиква стихиите и Бог.
Но те нямаше как да знаят, че той е българин… или поне една част от него.
